Нищо не е съществувало: нито ясното Небе,

Нито величието на свода, над Земята прострян.

- Какво е покривало всичко? Какво то е ограждало?

Какво е скривало?

Били ли са това бездънните дълбини на водите?

Нямало е смърт и е нямало безсмъртие.

Нямало е граници между деня и нощта.

Само Единният в своето дихание без дъх,

И нищо друго не е имало битие.

Царил е Мрак и всичко е било скрито от самото начало.

В дълбините на Мрака, на Океана без светлина,

Зародиш, скрит в черупка,

Под жаркия пламък в природата той се разгърнал.

...

Кой тайната узнал? Кой я съобщил?

Откъде, откъде е това творение многообразно?

Самите Богове били родени после.

Кой знае откъде е величието на създаването?

ТО, откъде е възникнало величието на творението?

Волята ли го е създавала или е била безмълвна?

Великият Ясновидец във върховете на Небето,

Той знае, но може би, дори знае ли той?

...

Потапяйки взор във вечността,

Зад пределите на еоните са основите на Земята.

...

Ти беше. И ето, когато подземният огън

Пробие своята тъмница, унищожавайки границите,

Ти все ще бъдеш този, който от самото начало си бил,

Извън времето, Неизменен,

О, мисъл безкрайна, Божествена Вечност!

Риг-Веда