Една глава от Тайната Доктрина

 ...Материята, макар че в известен смисъл е само илюзорен отпадък на Светлината (чиито лъчи са Творчески Сили),проявява чрез себе си пълното присъствие на Душата на това Начало, което никой, дори и "Синовете на Светлината", излезли от АБСОЛЮТНАТА ТЪМА, никога няма да познае...



    част III, ADDENDA Окултната и съвременната наука

  Кажи, приятелю, знанието на този нисш свят - лъжливо или истинско е то? Кой от смъртните се стреми да знае лъжливото? 

Кой от смъртните Истината е узнал?

                                                                  

                            РАЗДЕЛ I
                                              

                    ПРИЧИНАТА ЗА ТЕЗИ ДОБАВКИ
 

    Много от доктрините, съдържащи се в предишните седем Станси и Коментари, са били изучавани и критично изследвани от запад­ните теософи, които стигнали до убеждението, че от обикновената гледна точка на съвременното научно знание някои от Окултните Учения не са достатъчно обосновани. Тяхното приемане явно е срещнало непреодолими препятствия и предвид критиката от страна на някои представители на науката се е наложило тяхното прераз­глеждане. Някои от нашите приятели вече са били склонни да съжа­ляват за необходимостта така често да се съмняват в твърденията на съвременната наука. На тях им се е струвало (аз повтарям тук само техните доводи), че „да се върви против ученията на най-вид­ните представители на съвременната наука, означава предварително да се подготви нейното поражение в очите на Западния свят".  ...

    Затова е желателно веднъж завинаги да се определи позицията, която авторката, несъгласна в това отношение със своите приятели, има намерение да поддържа. Докато науката остава това, което е по думите на проф. Хъксли, т. е. „организиран здрав смисъл", докато нейните изводи се правят от правилни предпоставки, а нейните обобщения се основават на чисто индуктивна основа, всеки теософ и окултист с уважение и нужното внимание ще приветства приноса на науката в областта на космологичния закон. Няма възможност за конфликт между ученията на окултната и така наречената точна наука там, където изводите на последната са основани върху неоспорими факти. Само когато нейните най-яростни привърженици, престъпвайки границата на наблюдаваните явления с цел да проникнат в тайните на Битието, се опитват да откъснат образуването на Космоса и неговите живи Сили от Духа и да припишат всичко на сляпата Материя, окултистите заявяват своето право да изказват съмнения и да оспорват техните теории. Науката, по силата на самата природа на нещата, не може да разкрие тайната на Вселената, която ни обкръжава. Науката наистина може събира, класифицицира и обобщава явленията, но окултистьт, основавайки се на приети метафизични данни, заявява, че смелият изследовател, желаещ пооникне в тайните на Природата, трябва да излезе от тесните ограничения  на чувствата и да пренесе своето съзнание в областта на Ноумените и в сферата на Първоначалните Причини. За да изпълни това той трябва да развие способности, които (освен в някои редки и изключителни случаи) се намират в абсолютно спящо състояние в организма на хората от нашата сегашна Пета Коренна Раса в Европа и Америка. По никакъв друг начин той не може да събере фактите, на които би могъл да обоснове своите теории. Нима това не е очевидно на основание на принципите както на индуктивната логика, така и на метафизиката? 

    От друга страна, каквото и да прави авторката на този труд, никога няма да е в състояние да удовлетвори едновременно и Истината, и Науката. Да се даде на читателя систематично и пълно тълкуване на древните Станси е невъзможно. Пропускането на 43 стиха, или schloka, трябва да стане между 7-мия (вече даден) и 51 -вия, които са предмет на втория том, макар и последните да са преномерирани, започвайки с номер първи за по-удобно четене и цитиране. Самото появяване на човека на Земята заема също толкова Станси, в които подробно се описва първоначалната еволюция от човешките Дхиан-Когани, състоянието на земното кълбо в това време и т. н. Големият брой имена, отнасящи се до химически вещества и други сложни съединения, които вече са престанали да се свързват и затова не са известни на по-късните хора от нашата Пета Раса, заемат значително място. Тъй като тези наименования са просто непреводими и във всеки случай биха останали необяснени, те просто са изпуснати заедно с това, което не може да бъде публикувано. Въпреки всичко и малкото, което е дадено, би подразнило всеки последовател и защитник на догматичната и материалистичната наука, който го прочете. 

    Предвид изразената критика би трябвало, преди да се премине към другите Станси, да се защитят вече дадените. Знаем, че те не се намират в пълно съответствие и хармония със съвременната наука, но дори и да бяха толкова съгласувани с възгледите на съвременното знание колкото лекцията на сър Уилям Томсън, те все пак биха били отхвърлени. Тъй като те учат на вяра в съзнателните Сили и Духовните Същности, в земни, полуразумни и високоразумни Сили на Други планети и в Същества, живеещи около нас, в сферите, неуловими нито с телескоп, нито с микроскоп. Оттук произтича необходимостта от преразглеждане на убежденията на материалистичната наука и от сравняване на нейните възгледи за Елементите" с мненията на древните, а също и от анализ на Физичните сили в тяхното сегашно разбиране и термини, преди окултистите да допуснат, че не те са прави. Ще се докоснем до състава на слънцето и планетите и до окулт­ните характеристики на това или тези, които се наричат Деви и Ге­нии и които се определят от съвременната наука като сили или видове движение", и ще видим може ли езотеричното вярване да бъде защитено, или не. Независимо от всички усилия, насочени към противоположното, непредубеденият ум ще види, че „материалният или нематериалният посредник" на Нютон, посредник, явяващ се причина за притеглянето и негов личен, действащ Бог, са толкова близки с метафизичните Деви и Гении, колкото и Angelus Rector на Кеплер, направляващ всяка планета, и тези „Species Immateriata", които по мнението на този астроном водят небесните тела по техните пътища. 

    Във втори том ще ни се наложи открито да се приближим до опасни теми. Трябва смело да се противопоставим на науката и да заявим пред лицето на материалистичната ученост, идеализма, хило-идеализма, позитивизма и отричащата всичко съвременна психология, че истинският окултист вярва във „Властелините на Светлината", че той вярва в Слънце, което далеч не е обикновено „дневно светило", движещо се съгласно физичните закони, и далеч не е просто едно от онези слънца, които по думите на Рихтер са „слънчогледи на висшата светлина", а подобно милиарди други слънца е обител или колесница (проповедник) на Бога и на легион от Богове. 

    В този спор, разбира се, окултистите ще бъдат победени. Ще ги обявят (заради самата постановка на въпроса) за невежи и ще им лепнат множество обикновени епитети, с които повърхностно съдещото общество (само бидейки невежо относно великите, основни истини на Природата) награждава тези, които се обвиняват в при­страстие към средновековните суеверия. Така да бъде. Съгласявайки се предварително с всякаква критика, целейки да продължат своята задача, окултистите искат само правото да докажат, че сред самите физици съществува също толкова малко съгласие по отношение на техните теории, както между тези теории и ученията на Окултизма. 

    Слънцето е Материя и слънцето е Дух. Нашите предци „езич­ници" подобно на техните съвременни приемници - парсииците, са били достатъчно мъдри за своето време, за да видят в Слънцето символ на Божеството и в същото време да чувстват в него скрития под физически символ светъл Бог на Духовната и Земната Светлина. Такова вярване може да се разглежда като суеверие само от най-грубия материализъм, отричащ Божеството, Духа, Душата, и недо­пускащ разум извън човешкия ум. Но ако извънредно многото суеверия, поощрявани от „Свещенството" (според Лоренц Олифант), правят човека глупак, то прекаленият скептицизъм го прави безумец. Ние предпочитаме обвинението в глупост затова, че вярваме в твърде много неща, пред обвинението в безумие, което отрича всичко, както прави материализмът и хило-материализмът. Така окултистите са напълно готови да приемат нападките на материализма и да по­срещнат враждебната критика, която ще бъде излята върху автор­ката на този труд, не за написаното от нея, а заради вярата в това, което се съдържа в него. 

     Откритията, хипотезите и неизбежните възражения, които ще бъдат изтъкнати от научната критика, трябва да бъдат предвидени и разрешени. Също така следва да се покаже доколко Окултното Учение се отдалечава от съвременната наука и кои от теориите, древните или съвременните, са логични и философски по-правилни. Единството и взаимоотношението на всички части на Космоса е било известно на древните, преди да стане очевидно за съвременните астрономи и философи. И ако дори външните и видимите части на Вселената и техните взаимни съотношения не могат да бъдат обяснени от физичната наука с други термини освен с употребяваните от привържениците на механистичната теория за Вселената, е следва, че материалистът, отричащ съществуването на Космоса (което е предмет на метафизичната философия), има право да престъпва границите на метафизичната област Фи­зичната наука се старае и в действителност е успяла да окупира тази област и това е още едно доказателство, че " силата е право" без да е оправдание за подобно нахлуване.  

    Друг сериозен повод за тези Допълнения (Addenda) е следният: в днешно време само известна част от Тайните Учения може да бъде издадена, тъй като тези доктрини никога не биха били разбрани дори от теософите, ако бъдат публикувани без всякакви обяснения или коментари. Затова те трябва да бъдат противопоставени на съвременната наука. Древните аксиоми трябва да бъдат поставени наравно със съвременните хипотези и сравнението на техните ценности трябва да се предостави на проницателния читател. 

     Що се отнася до въпроса за „Седемте Управници" (или както ги нарича Хермес   - „Седем Строители", Духове, управляващи действията на Природата, чиито одушевени атоми в своя собствен свят са сенки, отражения на своите Праобрази в Астралните Области), този труд, разбира се, ще настрои против себе си както всеки материалист, така и хората на науката. Но тази опозиция във всеки случаи може да е само временна. Хората са се подигравали на всичко необикновено и са осмивали в началото всяка идея, която не е станала още популярна, а след това са свършвали с това, че са я приемали. Материализмът и скептицизмът са две злини, които трябва да присъстват в света, докато човек не отхвърли своята сегашна груба форма и не се облече в тази, която е имал по времето на Първата и Втората Раса на този Кръг. Ако скептицизмът и сегашното природно невежество не се уравновесят от Интуицията и вродената Духовност, всяко същество, обременено от такива чувства, няма да вижда в самото себе си нищо повече освен маса от месо, кости и мускули, и една вътрешна празнота, която му служи само за на­трупване на чувства. Сър Хъмфри Деви е бил велик учен, така дълбоко разбиращ физиката, както и всеки съвременен теоретик, и въпреки това е ненавиждал материализма. Той казва: 

    „С отвращение слушах в анатомичния театър теорията на физиолога за постепенното развитие на материята, за появяването в нея на дразнимост, развиваща се в чувствителност, и придоби­ването й на собствени, вродени сили на необходимите органи и издигането й накрая до съзнателно съществувание."

     Въпреки това не физиолозите заслужават най-големия упрек, че говорят само за това, което могат да видят и оценят на базата на свидетелствата на своите физически сетива. Астрономите и фи­зиците по наше мнение са много по-нелогични в своите мате риалистични възгледи (повече дори от физиолозите) и това трябва се докаже.

              ........................Светлината

              на Ефира, първородената, чистата същност, 

              както казва Милтьн, е станала у материалистите

              .....Първичен посланик, Светлина на веселието

              първа и най-добра от всички материални същества.

    За окултистите това е едновременно Дух и Материя. Зад „вида движение" разглеждано днес като „свойство на материята" и нищо  повече, те виждат лъчезарния ноумен. Това и е „Дух  на Светли­ната" първороден от Вечния, чист Елемент, енергията или еманацята на който е съсредоточена в Слънцето, великия Жизне-Дател на физичния свят, така както скритото Съкровено Духовно Слънце е Източник на Светлина и Живот в Духовното и Психичното цар­ство Бейкън е бил един от първите, „дали тон" на материализма не само със своя индуктивен метод (обновено следствие на лошо усвоения Аристотел), но също и с общия характер на своите писания. Тъй пренарежда процеса на умствената еволюция, като казва:

    „Първото творчество на Бога е била светлината на чувствата, последното - светлината на разума; и оттогава Неговият Съботен труд е озарение на Духа."

Това е точно обратно. Светлината на Духа е вечната Събота на мистика или окултиста и той обръща малко внимание на светлината на чувствата. Смисълът на алегоричното изречение: „Fiat Lux", об­яснено езотерично, е: „Да бъдат „Синовете на Светлината" или „Ноумените на всички феномени". Римокатолическата църква правилно тълкува това изречение, като отнасящо се до Ангелите, но неправилно му приписва значение на Сили, създадени от антропоморфичния Бог, който тя олицетворява с вечно сърдития и наказващ Йехова. 

     Тези Същества са „Синове на Светлината", тъй като произлизат и се самозараждат от безкрайния Океан на Светлината, единият полюс на който е чистият Дух, потопен в абсолюта на Не-Битието, а другият полюс - Материята, в която те се сгъстяват и „кристализират" във все по-груби форми колкото повече слизат в проявяването. Затова Материята, макар че в известен смисъл е само илюзорен отпадък на Светлината (чиито лъчи са Творчески Сили),

проявява чрез себе си пълното присъствие на Душата на това Начало, което никой, дори и "Синовете на Светлината", излезли от АБСО-ЛЮТНАТА ТЪМА, никога няма да познае. Тази идея колкото пре­красно, толкова и вярно е изразена от Милтън в поздрава към Съкровената Светлина: 

     

     Първороден потомък на Небето, 

     лъч на Вечността вечна 

     ...Бог е Светлина. 

     И излияние светло на несътворената същност лъчиста

     в тебе, равносъщост във Вечността, непристъпен в Светлината..