☼☼☼

Гледам го,

а не го виждам,

затова го наричам

невидимо. 
Слушам го,

а не го чувам,

затова го наричам

беззвучно. 
Пипам го

а не го улавям,

затова го наричам

мъничко.

За тези трите

не може да се пита по-нататък,

защото се сливат в едно.

 

Неговата горна страна

е неосветена.

Неговата долна страна

е незатъмнена.

То е безкрайно

и не може да се назове,

връща се към непредметността.

Наричам го

форма на безформеното

образ на непредметното.

Ето защо,

е неясно, мъгляво

срещам го,

а не му виждам лицето.

Следвам го,

а не му виждам гърба.

Който се придържа

към древното Дао

и контролира сегашното битие,

може да познае

древното начало.

Това се нарича

закон на Дао.

☼☼☼

Лао Дзъ