Накратко:

"В безбрежния океан на пространството сияе едно централно, духовно и невидимо слънце. Вселената е неговото тяло, дух и душа и по този идеален модел е построено ВСИЧКО. Тези три еманации са по същество трите живота, трите степени на гностичната Плерома, трите „Кабалистични Лица", тъй като най-древният от древните, най-светият от светите, великият Ейн-Соф „има форма, а след това няма форма". „Невидимото" е приело форма, когато е извикало към съществуване Вселена­та" - казва „Зохар", Книга на Величието. Първата светлина е Неговата душа, Безкрайното, Безпределно и Безсмъртно ди­хание, от полъха на което Вселената надига и отпуска могъщата си гръд, вдъхвайки разумен живот в цялото творение. Втората еманация сгъстява кометната материя и образува формите вътре в космическия кръг, изпращайки безбройни светове да плуват в електрическото пространство, и вдъхва неразумния сляп жизнен принцип във всяка форма. Третият образува цялата Вселена на физическата материя; и тъй като тя продължава бавно да се отделя от Централната Божествена Светлина, блясъкът й нама­лява и тя става ТЪМА и ЗЛО - чиста материя.

Когато Централният Невидим (Господ Ферхо) видял усили­ята на божествената Искра, която не желаела да бъде хвърлена в деградацията на материята и правела усилия да се освободи, Той й позволил да излъчи от себе си МОНАДА, която (бидейки прикрепена към нея като с тънка нишка) Божествената искра (душата) била длъжна да наблюдава в течение на непрекъсна­тите й преходи от една форма към друга. По такъв начин монадата била насочена надолу в първата форма на материята и била затворена в камък. Впоследствие, с течение на времето, чрез обединените усилия на живия огън и живата вода, които хвърляли отраженията си върху камъка, монадата излязла от затворничеството си на слънчева светлина. Тя преминавала от една форма на живот към друга, издигайки се все по-високо. С всяко ново преобразяване монадата получавала все повече из­лъчване от своя родител, Искрата все повече се приближавала към нея след всяко превъплъщение. Защото „първопричината искала всичко да става по този начин" и й отсъдила да се издига дотогава, докато физическата й форма стане още веднъж „Адам от прах", който бил подобие на Адам Кадмон. Преди да се подложи на последното земно превъплъщение, външното покри­тие на монадата (от момента на зачатието му като ембрион) отново преминава последователно през фазите на няколко цар­ства на природата. В своето вътреутробно развитие то смътно наподобява различните периоди от развитието на растението, земноводното, птицата и животното, докато не се превърне в човешки ембрион. При раждането на бъдещия човек монадата, сияеща с пълната мощ на безсмъртния си родител,  който я наблюдава от седмата сфера, става безчувствена. Тя загубва всичките си спомени от миналото и съзнанието се връща към нея постепенно, когато инстинктите на детството се изместват от разсъдъка  и разума.  След отделянето на жизнения принцип (Астралната душа) от тялото, настъпва освобождаване на душа­та. Ликуващата монада се присъединява към бащиния дух, към сияещия Аугоейдос  (Аугоейд),  и те двамата, слети в едно, формират за безпределното бъдеще (със слава и блясък, съот­ветстващи на духовната чистота на последния земен живот) един нов Адам, вече преминал кръга на необходимостта и освободен от последните остатъци на физическата си обвивка. Занапред, ставайки все по-сияещ с всяка крачка от своя възход, той ще се изкачва по сияещия път, който завършва на точката, от която някога той се е впуснал във ВЕЛИКИЯ ЦИКЪЛ."

                                       Разбулената Изида