3 от 100

Веднъж упасака Локен казал на Нан Джуан: "В къщи имам камък, който седи и лежи. Възнамерявам да извая от него Буда. Мога ли да го направя?" Нан Джуан отговорил: "Да, можеш". "А мога ли да не го направя?" - продължавал упасака Локен. "Не, ти не можеш да го направиш". - отговорил Нан Джуан.

Един монах дошъл при Нанхуан, застанал пред него и скръстил ръце на гърдите си. Нанхуан казал: "Ти си прекалено мирянин". Тогава монахът събрал длани. "Ти си прекалено монах". - казал Нанхуан. Монахът не казал нищо. Когато друг Учител чул за това, той казал на сво­ите монаси: "Ако аз бях на мястото на монаха, щях да пусна ръцете си и да си тръгна". 

   Дзюаншъ изпратил един монах при своя стар Учи­тел, за да го поздрави от негово име. Дзяофън събрал монасите си и в тяхно присъствие разпечатал послание­то на Дзюаншъ. В плика нямало нищо друго освен три бели листа хартия. Дзяофън ги показал на монасите с думите: "Разбирате ли?" Никой не отговорил и Дзяофън продължил: "Моят син-нехранимайко ми пише точно това, за което предполагах". Когато посланикът се вър­нал при Дзюаншъ, той му разказал какво се случило в ма­настира на Дзяофън. "Старецът е изкуфял". - казал Дзюаншъ.

 

***

Веднъж упасака Локен казал на Нан Джуан: "В къщи имам камък...

Ньоген:

Този човек е искал да знае дали може да стане Буда. Ако не може, той е подобен на камъка. Надявал се е неговият учител Нан Джуан да го похвали за добрите му намерения, но той само казал: "Да, можеш". Когато Лоен попитал: "А мога ли да не го направя?" - той искал още веднъж да се убеди, очаквайки, че Нан Джуан ще му вдъхне още увереност.

Дзенът на Нан Джуан използва идеализма като въведение. Този, който иска да извая от камък Буда, трябва да го направи сам, независимо от това дали другите ще одобрят постъпката му. Ако му се иска да изпитва малко съмнение, не ще го направи. Това, което е той сега, е резултат от мислите му в миналото, а от това, което мисли сега, зависи какъв ще бъде в бъдеще. Нито Майстор, нито не-Майстор може да се меси в закона за причинноследствената връзка. Локен имал хубав камък, но решимостта му не била твърда, след като го е забелязал Нан Джуан. Това прилича на древната история за жеравчетата и селянина. Те съвсем не се уплашили, когато чули, че селянинът ще коси житото с помощта на съседа си. Но когато разбрали, че селянинът възнамерява да я коси сам, без чужда помощ, те напуснали гнездото и отлетели. По-късно Локен станал много добър ученик.

Генро:

Видях камька, който донесе един човек в манастира. Видях също и друг камък, който Нан Джуан пазел в залата за медитация. Всички чукове в Китай не биха моели да разрушат тези два камъка.

Един монах дошъл при Нанхуан, застанал пред него и скръстил ръце на гърдите си. Нанхуан казал: "Ти си прекалено мирянин". Тогава монахът събрал длани. "Ти си прекалено монах". - казал Нанхуан. Монахът не казал нищо. Когато друг Учител чул за това, той казал на сво­ите монаси: "Ако аз бях на мястото на монаха, щях да пусна ръцете си и да си тръгна".

 Ньоген:

Когато монахът дошъл за сандзен, той възнамерявал да изрази свободата си, като не се придържа към правила­та, които трябва да се спазват, когато влизаш в дзен-до или излизаш, но първите думи на Нанхуан така го стрес­нали, че той променил отношението си. Къде тогава останала неговата свобода? Светът е пълен с хора, които са нещо "прекалено" и хора, които смятат, че религиозните вярвания ще им дадат свобода. Той е свободен и преми­нава почти незабелязан, защото към нищо не се привърз­ва. Правилата и законите никога не го вълнуват. Той мо­же да се покори или да си тръгне - това няма значение.

Генро:

Ако бях Нанхуан, щях да кажа на монаха: "Ти си прекалено глупав". А на майстора, който казал на монаха да пусне ръцете си бих казал: "Ти си твърде безумен".

Действителното Освобождение не съдържа в себе си ни­що, което да може да се усети, измени: нито цвят, който може да се види, нито звук, който може да се чуе.

Свободният човек няма нищо в ръцете си. Той ни­кога нищо не планира, а реализира в съответствие с дейс­твията на другите. Нанхуан бил способен Учител. Той от­пуснат примката на въжето на монаха.

Ньоген:

Силас Хабърд веднъж казал: "Колкото повече оста­рявам, толкова опростявам моята наука и религия. Книги­те означават по-малко за мен, молитвите означават по-малко за мен, лекарствата означават по-малко за мен, но мирът, приятелството, любовта и живота, изпълнен със смисъл означават повече за мен, определено повече".

Тук виждаме един добър американец, който е изу­чил Дзен (както и трябваше да се очаква) на преклонна възраст. Но защо трябва да се чака докато остарее?

Много хора не знаят как да се освободят от науката и религията. Колкото повече се занимават с наука, толко­ва повече създават разрушаваща сила. Тяхната религия е твърде тежка дреха за разходка при лек пролетен ветрец. Книгите за тях са бреме, а молитвите - красиви извинения (оправдания). Те поглъщат лекарства, но не намаляват болестта си физически или психически. Ако наистина ис­кат мир, приятелство, любов и истински живот, пълно от­даване, те е трябвало да се освободят от всичко фалшиво и илюзорно, за да осъзнаят духа на свободата.

Дзюаншъ изпратил един монах при своя стар Учи­тел, за да го поздрави от негово име. Дзяофън събрал монасите си и в тяхно присъствие разпечатал послание­то на Дзюаншъ. В плика нямало нищо друго освен три бели листа хартия. Дзяофън ги показал на монасите с думите: "Разбирате ли?" Никой не отговорил и Дзяофън продължил: "Моят син-нехранимайко ми пише точно това, за което предполагах". Когато посланикът се вър­нал при Дзюаншъ, той му разказал какво се случило в ма­настира на Дзяофън. "Старецът е изкуфял". - казал Дзюаншъ.

 

 Дзюаншъ бил неграмотен рибар преди да стане мо­нах и да започне да постига Дзен под ръководството на Дзяофън. По времето, за което става въпрос, той вече е бил доста известен Учител и Дзяофън, горд с ученика си, показал писмото на монасите. Монасите, очаквайки да видят красиво изписани равни редове, били така изнена­дани, че не могли нищо да кажат, когато Дзяофън ги по­питал дали са го разбрали.

Като Майстор Дзяофън похвалил твърде много своя бивш ученик.

Дзен е като светкавица. Човешкото око не може да го проследи. В мига, когато Учителят им показал белите листа, дневните им занимания приключили. Те е трябвало да му кажат довиждане и да отидат в залата за медитация без да дават възможност на Учителя си да се похвали с ученика си нехранимайко.

Монахът, изпратен от Дзюаншъ, бил глупак. Вместо да донесе отговора, когато се върнал, той описал сцената, станала в манастира. За да спаси репутацията на семейст­вото, Дзюаншъ бил принуден да каже: "Старецът е изкуфял".

Така всички мисли били изтрити, включително спомена за белия лист хартия.

Днес хората използват радиото и телевизията, за да изпращат съобщения до другия край на Земята, но когато, нямат Дзен те използват пропагандата с егоистични цели, разпространявайки ненавист и страх, и човечеството не знае покой ни денем, ни нощем.

Дали човекът е все още синът-нехранимайко на Не­бесата? Изпада ли в слабоумието на древните цивилиза­ции? Не, той просто е взел голяма доза приспивателно и сега го измъчват кошмарни сънища.