Manly P. Hall

    "Познай най-малките и най-големите неща, най-повърхностните и най-дълбоките, сякаш те са места, покрай които минаваш по пътя си. Тези неща не могат да бъдат обяснени изчерпателно. Съгласно принципа на стратегията, когато знаеш едно нещо, ти знаеш десет хиляди неща. Когато овладееш пътя на стратегията, няма да има нещо, което да не можеш да проумееш. Трябва да бъдеш упорит в усилията си."

                                           Миамото Мусаши

Карма Йога, Бхагавад гита, Махабарата

 

 

  

ТРЕТА ГЛАВА

Арджуна каза:

1. По-високо ти поставяш разума от действието, Джанардана, а защо към действия ужасни, о, Кешава, ме подтикваш?

2. Със тези някакси заплетени слова объркваш моя ум. Затуй кажи ми ясно това едничко нещо, с което блаженството да постигна.

Шри Бхагаван каза: 

Божественият Хермафродит

"Върху окултните и религиозните мистерии е бил хвърлен непрони­цаем покров на тайната след потъването на последните представители на расата на Атлантидите преди около 12 000 години, за да се избегне възможността те да станат владение на недостойни хора и по този на­чин да бъдат осквернени. Някои от тези науки са се превърнали сега в екзотерични, като например астрономията в нейния чисто математи­чески и физически аспект. Но всичките им догми и тезиси, затворени в символи, понеже са оставени под изключителната охрана на притчите и алегориите, са били забравени и впоследствие смисълът им е бил променен. Въпреки това хермафродитът се среща в писанията и леген­дите почти на всеки народ; откъде е това единодушно признание, ако твърдението е само измислица?

Под покрова на тази тайна петата раса е била насочена към устано­вяване, или по-точно - възстановяване, на религиозните мистерии, в които древните истини е можело да се предадат на бъдещите поколе­ния в алегории и символи. Обърнете внимание на нерушимия свидетел на еволюцията на човешките раси - на египетския Сфинкс, тази загад­ка на вековете! Въплъщавайки се на Земята, Божествената Мъдрост, принудена да опита горчивия плод на личния опит от страдания и бол­ка, се зародила на Земята само под сянката на Дървото на знанието за доброто и злото - тайна, която отначало е била известна само на елохимите, Само-посветените „висши Богове".¹

Браминска хронология

5.   "Четиринайсет манвантари плюс периода на една Сатя Юга съставляват един ден на Брама или пълна Манвантара, или 4 320 000 000 год. затова Маха-Юга се състои от 4 320 000 год.¹

Между 1887 година и началото на Кали-Юга са изминали 4989 год.

За по-голяма яснота на подробностите тук се привеждат следните изчисления на Рао Бахадур П. Сринивас Роу от „ Тheosophist", от ноем­ври 1885 г.

За кометите, планетите и звездите из книгата.

„Диханието" на всичките „Седем", както се говори, е Бхаскара -Светлодател, тъй като всички те (планетите) при своето зараждане са били комети и слънца. Те се развиват за мантаваристичен живот от Първичния Хаос (днес ноумен на неразтворимата мъглявина) чрез събиране и натрупване на първични диференциации на вечната Материя, според прекрасния израз в Коментарите: „ Така Синовете на Светлината се облекли в тъканта на Тъмнината". Алего­рично те се наричат „Небесни Охлюви", тъй като са безплътни (за нас) Разуми, невидимо обитаващи своите звездни и планетни жи­лища и във въртенето си ги носят със себе си, подобно на охлювите. Доктрината за общото начало на всички небесни тела и планети била, както виждаме, запазена от древните астрономи още преди Кеплер, Лайбниц, Кант, Хершел и Лаплас. Топлината (Диханието), Притеглянето и отблъскването - три велики фактора на движението - същината на условията, в които всички членове на това първично семейство се раждат, развиват и умират, за да се възродят отново след нощта на Брама, през която Вечната Материя периодично се връща в своето първично, неидентифицирано състояние. Най-разредените газове не могат да дадат на съвременната физика пред­става за природата на Вечната Материя. Отначало Центровете на Силата, невидимите Искри или първичните Атоми се диференцират в молекули и стават Слънца, постепенно преминавайки в обектив­ност - газообразни, лъчисти, космически и накрая „единният Вихър" (или Движението) им дава импулс за устремяване към форма и начално движение, което се регулира и поддържа от никога непочиващите „Дихания" - Дхиан-Коганите.

7

„ Истинската езотерична седмична класификация е една от най-важните, ако не и най-важната, получила своето разпределение от тайнствения строеж на този вечен прообраз. Във връзка с казаното аз искам да спомена и това, че четвъртичната класификация претендира за някакъв произход. Явно, светлината на живота като че се пречупва в тристранната призма на Пракрити, имаща три Гуни, като форма на трите си страни, и се разделя на седем лъча, които с течение на времето развиват седем принципа на тази класификация. Прогресът на развитието проявява някои точки на тъжественост, с постепенното развитие на лъчите на спектъра. И докато четвъртичната класификация е напълно достатъчна за всички практически цели, тази истинска седмична класификация има повече теоретично и научно значение. Необходимо е тя да се приеме, за да се обяснят някои видове феномени, отбелязани от окултистите; и може би тя е повече пригодена да служи като основа за съвършената система на психологията. Тя не е специално притежание на „Трансхималайската езотерична доктрина ". В действителност тя има по-тясна връзка с браминския Логос, отколкото с Логоса на буддистите. За да се обясни по-добре това, което аз предполагам, тук мога да посоча, че Логосът има седем форми. С други думи, в Космоса съществуват седем вида Логоса. Всеки от тях е станал централна фигура на едно от главните разклонения на древната Религия на Мъдростта. Тази класификация не е седмичната класификация, която ние сме приели. Аз правя това твърдение, без да се страхувам от противоречия. Истинската класификация притежава всички данни за научност. Тя има седем определени принципа, които съответстват на седем определени състояния на Праджна или съзнанието. Тя прехвърля мост през пропастта между обективното и субективното и показва тайнствения ток на кръговрата, през който преминава идеацията. Седемте принципа са свързани със седемте състояния на материята и със седемте форми на силата. Тези принципи хармонично са разпределени между двата полюса, определящи границите на човешкото съзнание. 

ПРОЛОГ

Джанмеджая каза:

Разказвай ми, мъдрецо, и пей за древна слава. Започнеш ли, певецо, реди, недей престава, защото тая песен душата ми услажда, но жажда не насища, а ражда нова жажда.

Вейшампаян каза:

Добре, ще ти разкажа великата поема, защото, който с дело подобно се наема

и който слуша, влиза във царството на Брама.

Награда по-голяма от тая нийде няма

"Махабхарата" редом със ведите се смята за книга най-достойна за четене и свята.

Човека наставлява - търчейки след полезни неща, да не попадне духът му в тъмни бездни.

Извежда го на пътя, към божа прошка водещ, дори да е извършил убийство на зародиш.

С поуките си тая поема величава душата най-жестока дори очовечава.

Kратко изложение на учението от теософската лите­ратура - доктрината за седмичните Вериги на Световете в Слънчевия Космос:

В помощ на тези, които не са чели, или ако са чели, не са раз­брали, даваме кратко изложение на учението от теософската лите­ратура - доктрината за седмичните Вериги на Световете в Слънчевия Космос:




    1.Всичко в метафизичния и във физичния свят е седмично. Сле­дователно и всяко звездно тяло, всяка планета, видима или не, има шест Глобуса-събратя. Еволюцията на живота протича на тези седем глобуса или тела, от Първото до Седмото, през Седемте Кръга или Седемте Цикъла.
   
     2.Тези Глобуси се формират от процес, наречен от окултистите „възраждане на Планетните Вериги (или Пръстени)". Когато Сед­мият и последен Кръг на един от тези пръстени е започнал, висшият (или Първи) Глобус А, а с него и всички останали в последователност до последния, вместо да встъпи в повече или по-малко продъл­жителен период на покой или „Обструкция", както това е станало в предишните Кръгове, започва да умира. Планетното Разпадане или Пралайа приближава и часът й настъпва; всеки Глобус трябва да предаде своя живот и енергия на друга планета.

A Way of Life

          

soon we all will die
our hopes and fears will be irrelevant

on the luminous continuity of existence, which has no origin and which has never died
human beings project all the images of life and death, terror and joy, demons and gods

these images become our complete reality
and we submit without thinking to their dance

in all the movements of this dance we project our greatest fears on death
and we make every effort to ignore it

anything that has a shape will crumble away
anything in a flock will disband

we are all like bees
alone in this world
buzzing and searching with no place to rest

so we offer this prayer

delusions are as various as the reflections of the moon on a rippling sea
beings so easily become caught in a net of confused pain

may i develop compassion boundless as the sky
 so that all may rest in the clear light of their own  
                     awareness                                       

                  

Том 2, Книга 2

РАЗДЕЛ VII 

                    ENOIC HION-HENOCH


  Историята на развитието на мита за Сатаната няма да е пълна, ако не отбележим характера на тайнствения космополит Енох, наричан още Енос, Hanoch и накрая от гърците Enoichion. Именно от неговата книга авторите на ранните християнски векове са взели първите представи за Падналите Ангели.

  Книгата на Енох е обявена за апокрифна. Но какво е апокриф ? Самата етимология на този термин показва, че това просто е съкровена книга, т.е. една от книгите в каталога на храмовите библиотеки, намиращи се под охрана на Иерофантите и Посветените свещенослужители, непредназначена за профана. Апокрнф произлиза от глагола крипто, "да криеш". В течение на векове Enoichion, Книгата на Ясновидеца, се е пазела в "града на учеността" и тогавашните трудове - в древния Кириаф-Сефер, по-късно преименуван в Давир.
  Някои автори, които се интересуват от тази тема - особено масоните - се опитвали да отъждествят Енох с Тот от Мемфис, с гръцкия Хермес и даже с латинския Меркурий. Като индивидуалности всички те се различават помежду си; от гледна точка на професията - ако може да се използва тази дума, днес толкова ограничена по своя смисъл - всички те принадлежат към същата категория от свещени писатели, посветители и летописци на окутгната и древната Мъдрост. Тези, които в Корана колективно са наречени Идрис или "Просветени", Посветени, са носели в Египет името „Тот", изобретателя на изкуствата, науките, писмеността, музиката и астрономията. 

Book of Dzyan

                          СТАНСИ ДЗИАН

                   

Ра Хари

177. Ще дойде това време,
Няма да останат страх и болка,
Ще бъде безгрижен залеза,
Ще бъде кристален изгрева,
Потънали в тревата
Ще се усмихнат уморените богове,
И аз просто ще заспя,
Отпочивайки под дървото на бодхите.

DEVINE

Some politics

     

There is now a worrying fusion of information and entertainment.

If economic globalisation is inevitable, it should primarily serve humanity rather than the interests of trans-national corporations.

"from each according to his ability, to each according to his need"

Етика на Пермакултурата

  Етиката е съвкупност от морални убеждения и конкретни постъпки, чиято цел е да осигури нашето съществуване на Земята. В пермакултурата ние приемаме тройната етика, която включва грижа за Земята, грижа за хората, а също и влагане на собственото свободно време, пари и материали, за да може първите две цели да се осъществят по най-добър начин.
  

3 от 100

Веднъж упасака Локен казал на Нан Джуан: "В къщи имам камък, който седи и лежи. Възнамерявам да извая от него Буда. Мога ли да го направя?" Нан Джуан отговорил: "Да, можеш". "А мога ли да не го направя?" - продължавал упасака Локен. "Не, ти не можеш да го направиш". - отговорил Нан Джуан.

Един монах дошъл при Нанхуан, застанал пред него и скръстил ръце на гърдите си. Нанхуан казал: "Ти си прекалено мирянин". Тогава монахът събрал длани. "Ти си прекалено монах". - казал Нанхуан. Монахът не казал нищо. Когато друг Учител чул за това, той казал на сво­ите монаси: "Ако аз бях на мястото на монаха, щях да пусна ръцете си и да си тръгна". 

   Дзюаншъ изпратил един монах при своя стар Учи­тел, за да го поздрави от негово име. Дзяофън събрал монасите си и в тяхно присъствие разпечатал послание­то на Дзюаншъ. В плика нямало нищо друго освен три бели листа хартия. Дзяофън ги показал на монасите с думите: "Разбирате ли?" Никой не отговорил и Дзяофън продължил: "Моят син-нехранимайко ми пише точно това, за което предполагах". Когато посланикът се вър­нал при Дзюаншъ, той му разказал какво се случило в ма­настира на Дзяофън. "Старецът е изкуфял". - казал Дзюаншъ.

 

 Нищо не е съществувало: нито ясното Небе,

Нито величието на свода, над Земята прострян.

- Какво е покривало всичко? Какво то е ограждало?

Какво е скривало?

Били ли са това бездънните дълбини на водите?

Нямало е смърт и е нямало безсмъртие.

Нямало е граници между деня и нощта.

Само Единният в своето дихание без дъх,

И нищо друго не е имало битие.

Царил е Мрак и всичко е било скрито от самото начало.

В дълбините на Мрака, на Океана без светлина,

Зародиш, скрит в черупка,

Под жаркия пламък в природата той се разгърнал.

...

Кой тайната узнал? Кой я съобщил?

Откъде, откъде е това творение многообразно?

Самите Богове били родени после.

Кой знае откъде е величието на създаването?

ТО, откъде е възникнало величието на творението?

Волята ли го е създавала или е била безмълвна?

Великият Ясновидец във върховете на Небето,

Той знае, но може би, дори знае ли той?

...

Потапяйки взор във вечността,

Зад пределите на еоните са основите на Земята.

...

Ти беше. И ето, когато подземният огън

Пробие своята тъмница, унищожавайки границите,

Ти все ще бъдеш този, който от самото начало си бил,

Извън времето, Неизменен,

О, мисъл безкрайна, Божествена Вечност!

Риг-Веда

"...О, ти, чието сърце е пълно с милосърдие - знай, че тези сълзи са живителни струи, оросяващи по­лето на нескончаемото състрадание. Само върху оросена почва разцъфва полунощният цвят на Буда, най-редкият измежду всички цветове. Това е зърно на освобождението от раждане и смърт..."

Обясни, о Лану

   -„Какво е това, което вечно съществува"? 

   - Пространството, вечното Анупадака (нямащо родители). 

   - Кое е това, което вечно е съществувало? 

   - Зародишът в Корена. 

   - Кое е това, което вечно си отива и идва? 

   - Великото Дихание.

   - Тогава съществуват ли три Вечни? 

   - Не, трите са единни. Това, което винаги е единно; това, което винаги е било, е единно; това, което извечно съществува и се разкрива, е също единно; това е Пространството. 

   - Обясни, о Лану (ученик). 

   - Единното е нерушим Кръг без окръжност, тъй като то е никъде и навсякъде. Единното е безкраен план на Кръга, който проявява диаметър само в Манвантаричните периоди. Единното е неделимата Точка, която никъде не се намира и навсякъде се вижда по време на тези периоди. То е Вертикална и Хоризонтална линия, Баща и Майка, връх и основа на Бащата, два края на Майката, в действителност недостигащи никъде, тъй като единното е пръстен, а също и кръговете, намиращи се в този пръстен. Светлина в Тъмнината и Тъмнина в Светлината; „Дихание, което е вечно".

БЪДЕЩАТА СИЛА

Guess wha...?

Този път том първи, книга втора, раздел IX:

РАЗДЕЛ IX

БЪДЕЩАТА СИЛА

НЕЙНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ И НЕВЪЗМОЖНОСТИ

   Можем ли да твърдим, че Силата е „движеща се Материя“ или „Материя в движение“ и проявление на Енергията или че Материята и Силата са феноменални, диференцирани аспекти на единна, първична, недиференцирана Космическа Субстанция?
Този въпрос се поставя във връзка със Стансата, където се говори за Фохат и неговите „Седем Братя или Синове“, с други думи, за причината и следствията на Космическото Електричество — Братята или Синовете на окултен език означават седемте първични сили на Електричеството, което е достъпно за физиците само в неговите чисто феноменални и най-груби проявления в космически и (в частност) в земен план. Те включват освен другите неща Звука, Светлината, Цвета и т.н. Какво ни казва науката за тези „Сили“? Звукът, казва тя, е усещане, предизвиквано от въздействието на атмосферните молекули върху барабанчето на ухото, което, пораждайки най-фини колебания в слуховия апарат, предава техните вибрации на мозъка. Светлината е усещане, предизвиквано от въздействието на неуловимо фини вибрации на ефира върху очната ретина.
   
   Същото казваме и ние. Но това са просто следствия, предизвикани в нашата атмосфера и в това, което е в непосредствен допир с нея, с една дума, всичко, което фактически влиза в пределите на нашето земно съзнание. Юпитер Pluvius е изпращал своя символ в капките на дъжда или водата, която, както твърдят, се състои от два „елемента“, разделяни и отново събирани от химията. Съставните молекули се намират в нейна власт, но атомите все още й се изплъзват. Окултизмът вижда във всички тези сили и прояви стълба, долните стъпала на която принадлежат на екзотеричната физика, а горните се издигат до тази жива, разумна и невидима мощ, която като правило се явява незаинтересувана Причина, а в изключителни случаи — съзнателна Причина на феномените, породени от чувствата и установени под формата на един или друг закон на Природата.

ПОУЧЕНИЕ ЗА ЗАВЪРТВАНЕТО НА КОЛЕЛОТО НА ЗАКОНА

       Така съм го чул.
       Някога Всеблагия бил отседнал край град Бенарес в еленовия парк Исипатана. Там той се обърнал към групата на петимата подвижници със следните думи:
 
       Двете крайности
 
       “Има две крайности, о подвижници, които оттеглилият се от света трябва да избягва.
Кои са тези две крайности?
       Първата е отдаването на чувствени наслади; това е нисше, примитивно, светско, недостойно, безполезно.
       Втората е отдаването на самоизмъчване; това е мъчително, недостойно и също безполезно.

Учението за кармата

  За втори път си позволявам да публикувам цяла книга и то отново поради нейната краткост, лекота и значимост. Приятно четене.

Учението за кармата

Елена Блаватска

ПРЕДГОВОР

Въпросът за Кармата е свързан с този за свободата на човешката воля. На него са посветени много трудове. Няма философска система от най-дълбоката древност до днес, която да го не засяга, а всички религии го поставят на първо място.

Въпреки всичко това, обаче, за много хора още той е неразрешен.

Спекулативното посредничество на философията не удовлетворява никого, а грубият маниер на науката го отхвърля като ненаучен. Остава религията само да го разглежда, но понеже нейните официални представители днес не надминават по културата си и най-обикновения човек, интересът към въпроса за Кармата е почти загубен. Ето защо, той както и много други подобни въпроси, ще продължава да извиква мъчителни усилия за едно малцинство и ще бъде неразрешен за мнозинството, докато не бъде разгледан в светлината на окултизма.

Предлаганият превод е само един кратък конспект на въпроса за Кармата, като посочва, къде и как да се търси неговото разрешение.

Преводачът

Сома

"Сома астрономично е Луната; но в мистичната терми­нология това също така е и името на свещена напитка, която брами­ните и Посветените са приемали по време на техните Мистерии и ритуали на жертвоприношения. Растението Сома е asclepias acida, даващо сок, от който се приготвя мистичното питие, или напитката Сома. Само потомците на Риши, Агнихотрите, или Огнеслужители-те на великите Мистерии, са познавали цялата му мощ. Но действи­телното предназначение на истинския Сома е било (и е) от Посвете­ния да се направи „нов човек", след като той „отново се роди", а именно, когато започва да живее в своето Астрално тяло, тъй като, когато неговата духовна природа надделее над физическата, той ня­ма да се забави да я отхвърли и да се раздели даже и с тази ефирна форма. 
 Този, който се приобщава или вкуси Сома, вижда себе си свързан със своето външно тяло и едновременно далеч от него в духовната си форма. Освободен от първото, той се издига за известно време във висшите, ефирни области, действително ставайки „като един от Боговете", но въпреки това запазва във физическия си мозък паметта за онова, което вижда и изпитва. Казано достъпно, Сомата е Плод на Дървото на Знанието, забранен от ревнивите Елохими на Адам и Ева, или Yah-ve, от страх „човекът да не стане подобен на нас"."

Из проповедите на поп Богомил

Втора проповед

Не дойдох, братя, да ви поучавам,

а да се изповядам.

Защото най-добра поука за човека

са греховете на съседа.

Не съм дошъл да ви раздавам хляб,

а да ви дам да разберете, че сте гладни.

Не съм дошъл да ви освобождавам,

а да ви дам да разберете, че сте роби.

И не ви нося светлина,

а вятър.

Не се страхувайте от вятъра.

От него се боят доволните —

тези, които искат да е вечно тъй,

както сега:

да пада вечно плодоносен дъжд — над техните нивя,

да грее вечно животворно слънце — над тяхната земя,

да няма мълнии и бури — над тяхната глава,

да не прииждат черните реки — до техните къщя.

А вий не се страхувайте от вятъра.

Той кара ниски, угоени облаци,

в утробата им се спотайват

потопи и светкавици.

Том 2

ПРЕДВАРИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

ЗА АРХАИЧНИТЕ СТАНСИ И ЧЕТИРИТЕ ДОИСТОРИЧЕСКИ МАТЕРИКА

Facies totius universi,quamvis infmitis modis variet,

 Маnet tarnen semper eadem.

SPINOZA

Стансите и Коментарите по тях в този том са взети от същите Арха­ични документи, от които и Стансите за космогонията в първи том. Доколкото е възможно, сме се придържали към дословен превод, но някои Станси са много замъглени, за да бъдат разбрани без обяснения, и затова, като в първия том, те отначало са приведени изцяло, както са, а след това са дадени стих по стих с техните коментари; направен е опит те да се пояснят с допълнения и бележки до пълното им разясне­ние в Коментарите.

Във връзка с еволюцията на Човечеството Тайната Доктрина изтък­ва три нови предпоставки, които са в пряко противоречие както по от­ношение на съвременната наука, така и по отношение на общоприети­те религиозни догми. Тя учи: (а) за едновременната еволюция на седем човешки групи на седем различни части на нашата планета; (b) за раж­дането на астралното тяло преди физическото, като при това първото служи за образец на второто, и (с) че в този Кръг човекът е предшествал всички млекопитаещи - включително и антропоидите - в животинско­то царство.[1]

ЗАКОН НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО

БИБЛИЯ ЗА ЖИВИЯ ЖИВОТ  Част втора - УЧЕНИЕТО

                     ЗАКОН НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО                      
 

ОСНОВЕН ПРИНЦИП
ВЪВ ВСЕЛЕНАТА-
ЕДИНСТВОТО
НА ПРОСТИТЕ НЕЩА.




ДВА СВЯТА НА ПРОЯВЛЕНИЕ -
ДОЛНИЯТ И ДУХОВНИЯТ -
СА ИЗРАЗ НА ЕДИНСТВОТО
НА СЪЩЕСТВУВАНЕТО,
ТУК И СЕГА,
КАКТО ВИНАГИ Е БИЛО.

Сред бели облаци

http://www.amongstclouds.com/

http://treasure.kolibka.com/array2/kabel/Flavii/Movies/Amongst%20White%20Clouds/Amongst%20White%20Clouds.avi

Един прекрасен филм.

Самаел

...Истинското Езотерично виждане за „Сатаната" и мнението, което е поддържала по този въпрос цялата древна философия, прекрасно са изложени в Арреndiх, озаглавен „Тайната на Сатаната", към второто из­дание на „Реrfect Way" на д-р Анна Кингсфорд. На интелигентния читател не може да се даде по-добро и по-ясно указание за истината и поради това ние цитираме няколко извадки:

Накратко:

"В безбрежния океан на пространството сияе едно централно, духовно и невидимо слънце. Вселената е неговото тяло, дух и душа и по този идеален модел е построено ВСИЧКО. Тези три еманации са по същество трите живота, трите степени на гностичната Плерома, трите „Кабалистични Лица", тъй като най-древният от древните, най-светият от светите, великият Ейн-Соф „има форма, а след това няма форма". „Невидимото" е приело форма, когато е извикало към съществуване Вселена­та" - казва „Зохар", Книга на Величието. Първата светлина е Неговата душа, Безкрайното, Безпределно и Безсмъртно ди­хание, от полъха на което Вселената надига и отпуска могъщата си гръд, вдъхвайки разумен живот в цялото творение. Втората еманация сгъстява кометната материя и образува формите вътре в космическия кръг, изпращайки безбройни светове да плуват в електрическото пространство, и вдъхва неразумния сляп жизнен принцип във всяка форма. Третият образува цялата Вселена на физическата материя; и тъй като тя продължава бавно да се отделя от Централната Божествена Светлина, блясъкът й нама­лява и тя става ТЪМА и ЗЛО - чиста материя.

Freeeedom

"Freedom.... freedom. We have enormous freedom, that's not a gift that was given to us. It's a legacy that was left to us, by centuries of struggle, by centuries of people most of who's names are completely forgotten. The ones who created the freedom and rights that we now have and that will be taken away unless you constantly   defend them."

Lorin Ashton, a.k.a. Bassnectar                                                                                                           

A word of advice

In the time of your life, live so that in that good time there shall be no ugliness or death for yourself or for any life that your life touches. Seek goodness everywhere and when it is found, bring it out of the hiding place and let it be free and unashamed. Place in matter and in flesh the least of the values, for these are the things that hold death and must pass away. Discover in all things that which shines and is beyond corruption. Encourage virtue and whatever heart it may have driven into secrecy and sorrow by the shame and terror of this world. Ignore the obvious, for it is unworthy of the clear eye and the kindly heart. Be the inferior to no man, nor of any man be the superior. Remember that every man is a variation of yourself, no man's guilt is yours, nor is any man's innocence a thing apart. Despise evil and ungodliness, but not men of ungodliness or evil, these understand. Have no shame in being kindly and gentle, but if the time comes in the time of your life to kill, kill and have no regret. In the time of your life, live so that, in that wondrous time you shall not add to the misery and sorrow of the world, but shall smile to the infinite delight and mystery of it.  

fog & mf doom

Дарът на Атиша

...Помнете, че не съществува само един свят, съществуват толкова светове, колкото и умове. Аз живея в мой свят, вие живеете във ваш. И световете не само са различни, те никога не се срещат...

Отново малко Дао Де Дзин

Висшата добродетел е като водата

Водата допринася полза на всички неща,

но не се бори с тях.

Тя се стреми към /ниските/ места,

които хората презират.

Ето защо прилича на Дао.

/Принципът на мъдреца е:/

Животът да следва земята.

Сърцето да следва дълбочината.

Благотворителността да следва жен[1] .

Думите да следват искреността.

Управлението да следва спокойствието.

Делото да следва умението.

Постъпките да следват времето.

Именно защото /мъдрецът/ не се бори,

затова е непогрешим.

---

[1] Жен - хуманност. Основна категория в учението на Конфуций