Веднъж
упасака Локен казал на Нан Джуан: "В
къщи имам камък, който седи и лежи.
Възнамерявам да извая от него Буда. Мога
ли да го направя?"
Нан Джуан отговорил: "Да,
можеш".
"А
мога ли да не го направя?"
- продължавал упасака Локен. "Не,
ти не можеш да го направиш".
- отговорил Нан Джуан.
Един монах дошъл при Нанхуан, застанал пред него и скръстил ръце на гърдите си. Нанхуан казал: "Ти си прекалено мирянин". Тогава монахът събрал длани. "Ти си прекалено монах". - казал Нанхуан. Монахът не казал нищо. Когато друг Учител чул за това, той казал на своите монаси: "Ако аз бях на мястото на монаха, щях да пусна ръцете си и да си тръгна".
Дзюаншъ изпратил един монах при своя стар Учител, за да го поздрави от негово име. Дзяофън събрал монасите си и в тяхно присъствие разпечатал посланието на Дзюаншъ. В плика нямало нищо друго освен три бели листа хартия. Дзяофън ги показал на монасите с думите: "Разбирате ли?" Никой не отговорил и Дзяофън продължил: "Моят син-нехранимайко ми пише точно това, за което предполагах". Когато посланикът се върнал при Дзюаншъ, той му разказал какво се случило в манастира на Дзяофън. "Старецът е изкуфял". - казал Дзюаншъ.
