Учението за кармата

  За втори път си позволявам да публикувам цяла книга и то отново поради нейната краткост, лекота и значимост. Приятно четене.

Учението за кармата

Елена Блаватска

ПРЕДГОВОР

Въпросът за Кармата е свързан с този за свободата на човешката воля. На него са посветени много трудове. Няма философска система от най-дълбоката древност до днес, която да го не засяга, а всички религии го поставят на първо място.

Въпреки всичко това, обаче, за много хора още той е неразрешен.

Спекулативното посредничество на философията не удовлетворява никого, а грубият маниер на науката го отхвърля като ненаучен. Остава религията само да го разглежда, но понеже нейните официални представители днес не надминават по културата си и най-обикновения човек, интересът към въпроса за Кармата е почти загубен. Ето защо, той както и много други подобни въпроси, ще продължава да извиква мъчителни усилия за едно малцинство и ще бъде неразрешен за мнозинството, докато не бъде разгледан в светлината на окултизма.

Предлаганият превод е само един кратък конспект на въпроса за Кармата, като посочва, къде и как да се търси неговото разрешение.

Преводачът

Сома

"Сома астрономично е Луната; но в мистичната терми­нология това също така е и името на свещена напитка, която брами­ните и Посветените са приемали по време на техните Мистерии и ритуали на жертвоприношения. Растението Сома е asclepias acida, даващо сок, от който се приготвя мистичното питие, или напитката Сома. Само потомците на Риши, Агнихотрите, или Огнеслужители-те на великите Мистерии, са познавали цялата му мощ. Но действи­телното предназначение на истинския Сома е било (и е) от Посвете­ния да се направи „нов човек", след като той „отново се роди", а именно, когато започва да живее в своето Астрално тяло, тъй като, когато неговата духовна природа надделее над физическата, той ня­ма да се забави да я отхвърли и да се раздели даже и с тази ефирна форма. 
 Този, който се приобщава или вкуси Сома, вижда себе си свързан със своето външно тяло и едновременно далеч от него в духовната си форма. Освободен от първото, той се издига за известно време във висшите, ефирни области, действително ставайки „като един от Боговете", но въпреки това запазва във физическия си мозък паметта за онова, което вижда и изпитва. Казано достъпно, Сомата е Плод на Дървото на Знанието, забранен от ревнивите Елохими на Адам и Ева, или Yah-ve, от страх „човекът да не стане подобен на нас"."