Браминска хронология

5.   "Четиринайсет манвантари плюс периода на една Сатя Юга съставляват един ден на Брама или пълна Манвантара, или 4 320 000 000 год. затова Маха-Юга се състои от 4 320 000 год.¹

Между 1887 година и началото на Кали-Юга са изминали 4989 год.

За по-голяма яснота на подробностите тук се привеждат следните изчисления на Рао Бахадур П. Сринивас Роу от „ Тheosophist", от ноем­ври 1885 г.

За кометите, планетите и звездите из книгата.

„Диханието" на всичките „Седем", както се говори, е Бхаскара -Светлодател, тъй като всички те (планетите) при своето зараждане са били комети и слънца. Те се развиват за мантаваристичен живот от Първичния Хаос (днес ноумен на неразтворимата мъглявина) чрез събиране и натрупване на първични диференциации на вечната Материя, според прекрасния израз в Коментарите: „ Така Синовете на Светлината се облекли в тъканта на Тъмнината". Алего­рично те се наричат „Небесни Охлюви", тъй като са безплътни (за нас) Разуми, невидимо обитаващи своите звездни и планетни жи­лища и във въртенето си ги носят със себе си, подобно на охлювите. Доктрината за общото начало на всички небесни тела и планети била, както виждаме, запазена от древните астрономи още преди Кеплер, Лайбниц, Кант, Хершел и Лаплас. Топлината (Диханието), Притеглянето и отблъскването - три велики фактора на движението - същината на условията, в които всички членове на това първично семейство се раждат, развиват и умират, за да се възродят отново след нощта на Брама, през която Вечната Материя периодично се връща в своето първично, неидентифицирано състояние. Най-разредените газове не могат да дадат на съвременната физика пред­става за природата на Вечната Материя. Отначало Центровете на Силата, невидимите Искри или първичните Атоми се диференцират в молекули и стават Слънца, постепенно преминавайки в обектив­ност - газообразни, лъчисти, космически и накрая „единният Вихър" (или Движението) им дава импулс за устремяване към форма и начално движение, което се регулира и поддържа от никога непочиващите „Дихания" - Дхиан-Коганите.

7

„ Истинската езотерична седмична класификация е една от най-важните, ако не и най-важната, получила своето разпределение от тайнствения строеж на този вечен прообраз. Във връзка с казаното аз искам да спомена и това, че четвъртичната класификация претендира за някакъв произход. Явно, светлината на живота като че се пречупва в тристранната призма на Пракрити, имаща три Гуни, като форма на трите си страни, и се разделя на седем лъча, които с течение на времето развиват седем принципа на тази класификация. Прогресът на развитието проявява някои точки на тъжественост, с постепенното развитие на лъчите на спектъра. И докато четвъртичната класификация е напълно достатъчна за всички практически цели, тази истинска седмична класификация има повече теоретично и научно значение. Необходимо е тя да се приеме, за да се обяснят някои видове феномени, отбелязани от окултистите; и може би тя е повече пригодена да служи като основа за съвършената система на психологията. Тя не е специално притежание на „Трансхималайската езотерична доктрина ". В действителност тя има по-тясна връзка с браминския Логос, отколкото с Логоса на буддистите. За да се обясни по-добре това, което аз предполагам, тук мога да посоча, че Логосът има седем форми. С други думи, в Космоса съществуват седем вида Логоса. Всеки от тях е станал централна фигура на едно от главните разклонения на древната Религия на Мъдростта. Тази класификация не е седмичната класификация, която ние сме приели. Аз правя това твърдение, без да се страхувам от противоречия. Истинската класификация притежава всички данни за научност. Тя има седем определени принципа, които съответстват на седем определени състояния на Праджна или съзнанието. Тя прехвърля мост през пропастта между обективното и субективното и показва тайнствения ток на кръговрата, през който преминава идеацията. Седемте принципа са свързани със седемте състояния на материята и със седемте форми на силата. Тези принципи хармонично са разпределени между двата полюса, определящи границите на човешкото съзнание. 

ПРОЛОГ

Джанмеджая каза:

Разказвай ми, мъдрецо, и пей за древна слава. Започнеш ли, певецо, реди, недей престава, защото тая песен душата ми услажда, но жажда не насища, а ражда нова жажда.

Вейшампаян каза:

Добре, ще ти разкажа великата поема, защото, който с дело подобно се наема

и който слуша, влиза във царството на Брама.

Награда по-голяма от тая нийде няма

"Махабхарата" редом със ведите се смята за книга най-достойна за четене и свята.

Човека наставлява - търчейки след полезни неща, да не попадне духът му в тъмни бездни.

Извежда го на пътя, към божа прошка водещ, дори да е извършил убийство на зародиш.

С поуките си тая поема величава душата най-жестока дори очовечава.

Kратко изложение на учението от теософската лите­ратура - доктрината за седмичните Вериги на Световете в Слънчевия Космос:

В помощ на тези, които не са чели, или ако са чели, не са раз­брали, даваме кратко изложение на учението от теософската лите­ратура - доктрината за седмичните Вериги на Световете в Слънчевия Космос:




    1.Всичко в метафизичния и във физичния свят е седмично. Сле­дователно и всяко звездно тяло, всяка планета, видима или не, има шест Глобуса-събратя. Еволюцията на живота протича на тези седем глобуса или тела, от Първото до Седмото, през Седемте Кръга или Седемте Цикъла.
   
     2.Тези Глобуси се формират от процес, наречен от окултистите „възраждане на Планетните Вериги (или Пръстени)". Когато Сед­мият и последен Кръг на един от тези пръстени е започнал, висшият (или Първи) Глобус А, а с него и всички останали в последователност до последния, вместо да встъпи в повече или по-малко продъл­жителен период на покой или „Обструкция", както това е станало в предишните Кръгове, започва да умира. Планетното Разпадане или Пралайа приближава и часът й настъпва; всеки Глобус трябва да предаде своя живот и енергия на друга планета.

A Way of Life

          

soon we all will die
our hopes and fears will be irrelevant

on the luminous continuity of existence, which has no origin and which has never died
human beings project all the images of life and death, terror and joy, demons and gods

these images become our complete reality
and we submit without thinking to their dance

in all the movements of this dance we project our greatest fears on death
and we make every effort to ignore it

anything that has a shape will crumble away
anything in a flock will disband

we are all like bees
alone in this world
buzzing and searching with no place to rest

so we offer this prayer

delusions are as various as the reflections of the moon on a rippling sea
beings so easily become caught in a net of confused pain

may i develop compassion boundless as the sky
 so that all may rest in the clear light of their own  
                     awareness                                       

                  

Том 2, Книга 2

РАЗДЕЛ VII 

                    ENOIC HION-HENOCH


  Историята на развитието на мита за Сатаната няма да е пълна, ако не отбележим характера на тайнствения космополит Енох, наричан още Енос, Hanoch и накрая от гърците Enoichion. Именно от неговата книга авторите на ранните християнски векове са взели първите представи за Падналите Ангели.

  Книгата на Енох е обявена за апокрифна. Но какво е апокриф ? Самата етимология на този термин показва, че това просто е съкровена книга, т.е. една от книгите в каталога на храмовите библиотеки, намиращи се под охрана на Иерофантите и Посветените свещенослужители, непредназначена за профана. Апокрнф произлиза от глагола крипто, "да криеш". В течение на векове Enoichion, Книгата на Ясновидеца, се е пазела в "града на учеността" и тогавашните трудове - в древния Кириаф-Сефер, по-късно преименуван в Давир.
  Някои автори, които се интересуват от тази тема - особено масоните - се опитвали да отъждествят Енох с Тот от Мемфис, с гръцкия Хермес и даже с латинския Меркурий. Като индивидуалности всички те се различават помежду си; от гледна точка на професията - ако може да се използва тази дума, днес толкова ограничена по своя смисъл - всички те принадлежат към същата категория от свещени писатели, посветители и летописци на окутгната и древната Мъдрост. Тези, които в Корана колективно са наречени Идрис или "Просветени", Посветени, са носели в Египет името „Тот", изобретателя на изкуствата, науките, писмеността, музиката и астрономията.