Book of Dzyan

                          СТАНСИ ДЗИАН

                   

Ра Хари

177. Ще дойде това време,
Няма да останат страх и болка,
Ще бъде безгрижен залеза,
Ще бъде кристален изгрева,
Потънали в тревата
Ще се усмихнат уморените богове,
И аз просто ще заспя,
Отпочивайки под дървото на бодхите.

DEVINE

Some politics

     

There is now a worrying fusion of information and entertainment.

If economic globalisation is inevitable, it should primarily serve humanity rather than the interests of trans-national corporations.

"from each according to his ability, to each according to his need"

Етика на Пермакултурата

  Етиката е съвкупност от морални убеждения и конкретни постъпки, чиято цел е да осигури нашето съществуване на Земята. В пермакултурата ние приемаме тройната етика, която включва грижа за Земята, грижа за хората, а също и влагане на собственото свободно време, пари и материали, за да може първите две цели да се осъществят по най-добър начин.
  

3 от 100

Веднъж упасака Локен казал на Нан Джуан: "В къщи имам камък, който седи и лежи. Възнамерявам да извая от него Буда. Мога ли да го направя?" Нан Джуан отговорил: "Да, можеш". "А мога ли да не го направя?" - продължавал упасака Локен. "Не, ти не можеш да го направиш". - отговорил Нан Джуан.

Един монах дошъл при Нанхуан, застанал пред него и скръстил ръце на гърдите си. Нанхуан казал: "Ти си прекалено мирянин". Тогава монахът събрал длани. "Ти си прекалено монах". - казал Нанхуан. Монахът не казал нищо. Когато друг Учител чул за това, той казал на сво­ите монаси: "Ако аз бях на мястото на монаха, щях да пусна ръцете си и да си тръгна". 

   Дзюаншъ изпратил един монах при своя стар Учи­тел, за да го поздрави от негово име. Дзяофън събрал монасите си и в тяхно присъствие разпечатал послание­то на Дзюаншъ. В плика нямало нищо друго освен три бели листа хартия. Дзяофън ги показал на монасите с думите: "Разбирате ли?" Никой не отговорил и Дзяофън продължил: "Моят син-нехранимайко ми пише точно това, за което предполагах". Когато посланикът се вър­нал при Дзюаншъ, той му разказал какво се случило в ма­настира на Дзяофън. "Старецът е изкуфял". - казал Дзюаншъ.

 

 Нищо не е съществувало: нито ясното Небе,

Нито величието на свода, над Земята прострян.

- Какво е покривало всичко? Какво то е ограждало?

Какво е скривало?

Били ли са това бездънните дълбини на водите?

Нямало е смърт и е нямало безсмъртие.

Нямало е граници между деня и нощта.

Само Единният в своето дихание без дъх,

И нищо друго не е имало битие.

Царил е Мрак и всичко е било скрито от самото начало.

В дълбините на Мрака, на Океана без светлина,

Зародиш, скрит в черупка,

Под жаркия пламък в природата той се разгърнал.

...

Кой тайната узнал? Кой я съобщил?

Откъде, откъде е това творение многообразно?

Самите Богове били родени после.

Кой знае откъде е величието на създаването?

ТО, откъде е възникнало величието на творението?

Волята ли го е създавала или е била безмълвна?

Великият Ясновидец във върховете на Небето,

Той знае, но може би, дори знае ли той?

...

Потапяйки взор във вечността,

Зад пределите на еоните са основите на Земята.

...

Ти беше. И ето, когато подземният огън

Пробие своята тъмница, унищожавайки границите,

Ти все ще бъдеш този, който от самото начало си бил,

Извън времето, Неизменен,

О, мисъл безкрайна, Божествена Вечност!

Риг-Веда

"...О, ти, чието сърце е пълно с милосърдие - знай, че тези сълзи са живителни струи, оросяващи по­лето на нескончаемото състрадание. Само върху оросена почва разцъфва полунощният цвят на Буда, най-редкият измежду всички цветове. Това е зърно на освобождението от раждане и смърт..."

Обясни, о Лану

   -„Какво е това, което вечно съществува"? 

   - Пространството, вечното Анупадака (нямащо родители). 

   - Кое е това, което вечно е съществувало? 

   - Зародишът в Корена. 

   - Кое е това, което вечно си отива и идва? 

   - Великото Дихание.

   - Тогава съществуват ли три Вечни? 

   - Не, трите са единни. Това, което винаги е единно; това, което винаги е било, е единно; това, което извечно съществува и се разкрива, е също единно; това е Пространството. 

   - Обясни, о Лану (ученик). 

   - Единното е нерушим Кръг без окръжност, тъй като то е никъде и навсякъде. Единното е безкраен план на Кръга, който проявява диаметър само в Манвантаричните периоди. Единното е неделимата Точка, която никъде не се намира и навсякъде се вижда по време на тези периоди. То е Вертикална и Хоризонтална линия, Баща и Майка, връх и основа на Бащата, два края на Майката, в действителност недостигащи никъде, тъй като единното е пръстен, а също и кръговете, намиращи се в този пръстен. Светлина в Тъмнината и Тъмнина в Светлината; „Дихание, което е вечно".

БЪДЕЩАТА СИЛА

Guess wha...?

Този път том първи, книга втора, раздел IX:

РАЗДЕЛ IX

БЪДЕЩАТА СИЛА

НЕЙНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ И НЕВЪЗМОЖНОСТИ

   Можем ли да твърдим, че Силата е „движеща се Материя“ или „Материя в движение“ и проявление на Енергията или че Материята и Силата са феноменални, диференцирани аспекти на единна, първична, недиференцирана Космическа Субстанция?
Този въпрос се поставя във връзка със Стансата, където се говори за Фохат и неговите „Седем Братя или Синове“, с други думи, за причината и следствията на Космическото Електричество — Братята или Синовете на окултен език означават седемте първични сили на Електричеството, което е достъпно за физиците само в неговите чисто феноменални и най-груби проявления в космически и (в частност) в земен план. Те включват освен другите неща Звука, Светлината, Цвета и т.н. Какво ни казва науката за тези „Сили“? Звукът, казва тя, е усещане, предизвиквано от въздействието на атмосферните молекули върху барабанчето на ухото, което, пораждайки най-фини колебания в слуховия апарат, предава техните вибрации на мозъка. Светлината е усещане, предизвиквано от въздействието на неуловимо фини вибрации на ефира върху очната ретина.
   
   Същото казваме и ние. Но това са просто следствия, предизвикани в нашата атмосфера и в това, което е в непосредствен допир с нея, с една дума, всичко, което фактически влиза в пределите на нашето земно съзнание. Юпитер Pluvius е изпращал своя символ в капките на дъжда или водата, която, както твърдят, се състои от два „елемента“, разделяни и отново събирани от химията. Съставните молекули се намират в нейна власт, но атомите все още й се изплъзват. Окултизмът вижда във всички тези сили и прояви стълба, долните стъпала на която принадлежат на екзотеричната физика, а горните се издигат до тази жива, разумна и невидима мощ, която като правило се явява незаинтересувана Причина, а в изключителни случаи — съзнателна Причина на феномените, породени от чувствата и установени под формата на един или друг закон на Природата.

ПОУЧЕНИЕ ЗА ЗАВЪРТВАНЕТО НА КОЛЕЛОТО НА ЗАКОНА

       Така съм го чул.
       Някога Всеблагия бил отседнал край град Бенарес в еленовия парк Исипатана. Там той се обърнал към групата на петимата подвижници със следните думи:
 
       Двете крайности
 
       “Има две крайности, о подвижници, които оттеглилият се от света трябва да избягва.
Кои са тези две крайности?
       Първата е отдаването на чувствени наслади; това е нисше, примитивно, светско, недостойно, безполезно.
       Втората е отдаването на самоизмъчване; това е мъчително, недостойно и също безполезно.

Учението за кармата

  За втори път си позволявам да публикувам цяла книга и то отново поради нейната краткост, лекота и значимост. Приятно четене.

Учението за кармата

Елена Блаватска

ПРЕДГОВОР

Въпросът за Кармата е свързан с този за свободата на човешката воля. На него са посветени много трудове. Няма философска система от най-дълбоката древност до днес, която да го не засяга, а всички религии го поставят на първо място.

Въпреки всичко това, обаче, за много хора още той е неразрешен.

Спекулативното посредничество на философията не удовлетворява никого, а грубият маниер на науката го отхвърля като ненаучен. Остава религията само да го разглежда, но понеже нейните официални представители днес не надминават по културата си и най-обикновения човек, интересът към въпроса за Кармата е почти загубен. Ето защо, той както и много други подобни въпроси, ще продължава да извиква мъчителни усилия за едно малцинство и ще бъде неразрешен за мнозинството, докато не бъде разгледан в светлината на окултизма.

Предлаганият превод е само един кратък конспект на въпроса за Кармата, като посочва, къде и как да се търси неговото разрешение.

Преводачът

Сома

"Сома астрономично е Луната; но в мистичната терми­нология това също така е и името на свещена напитка, която брами­ните и Посветените са приемали по време на техните Мистерии и ритуали на жертвоприношения. Растението Сома е asclepias acida, даващо сок, от който се приготвя мистичното питие, или напитката Сома. Само потомците на Риши, Агнихотрите, или Огнеслужители-те на великите Мистерии, са познавали цялата му мощ. Но действи­телното предназначение на истинския Сома е било (и е) от Посвете­ния да се направи „нов човек", след като той „отново се роди", а именно, когато започва да живее в своето Астрално тяло, тъй като, когато неговата духовна природа надделее над физическата, той ня­ма да се забави да я отхвърли и да се раздели даже и с тази ефирна форма. 
 Този, който се приобщава или вкуси Сома, вижда себе си свързан със своето външно тяло и едновременно далеч от него в духовната си форма. Освободен от първото, той се издига за известно време във висшите, ефирни области, действително ставайки „като един от Боговете", но въпреки това запазва във физическия си мозък паметта за онова, което вижда и изпитва. Казано достъпно, Сомата е Плод на Дървото на Знанието, забранен от ревнивите Елохими на Адам и Ева, или Yah-ve, от страх „човекът да не стане подобен на нас"."