„Диханието" на
всичките „Седем", както се говори, е
Бхаскара -Светлодател, тъй като всички
те (планетите) при своето зараждане са
били комети и слънца. Те се развиват за
мантаваристичен живот от
Първичния Хаос (днес ноумен на
неразтворимата мъглявина) чрез
събиране и натрупване на първични
диференциации на вечната Материя,
според прекрасния израз в Коментарите:
„ Така
Синовете на
Светлината се облекли в тъканта на
Тъмнината". Алегорично
те се наричат „Небесни Охлюви", тъй
като са безплътни (за нас)
Разуми, невидимо обитаващи своите
звездни и планетни жилища
и във въртенето си ги носят със себе си,
подобно на охлювите. Доктрината
за общото начало на всички небесни тела
и планети била, както виждаме, запазена
от древните астрономи още преди Кеплер,
Лайбниц, Кант, Хершел и Лаплас. Топлината
(Диханието), Притеглянето
и отблъскването - три велики фактора на
движението -
същината на условията, в които всички
членове на това първично семейство
се раждат, развиват и умират, за да се
възродят отново след нощта на Брама,
през която Вечната Материя периодично
се връща в своето първично, неидентифицирано
състояние. Най-разредените
газове не могат да дадат на съвременната
физика представа
за природата на Вечната Материя. Отначало
Центровете на Силата,
невидимите Искри или първичните Атоми
се диференцират в
молекули и стават Слънца, постепенно
преминавайки в обективност
- газообразни, лъчисти, космически и
накрая „единният Вихър" (или
Движението) им дава импулс за устремяване
към форма и начално движение, което се
регулира и поддържа от никога непочиващите
„Дихания" - Дхиан-Коганите.
