Самаел

...Истинското Езотерично виждане за „Сатаната" и мнението, което е поддържала по този въпрос цялата древна философия, прекрасно са изложени в Арреndiх, озаглавен „Тайната на Сатаната", към второто из­дание на „Реrfect Way" на д-р Анна Кингсфорд. На интелигентния читател не може да се даде по-добро и по-ясно указание за истината и поради това ние цитираме няколко извадки:

„1. И на седмия ден (седмото творение на индусите) мощен Ангел се устремил далеч от лика на Бога, пълен с гняв, ярост и изтребление, и Бог му дал власт над външната сфера?

2.    Вечността проявила Времето: Безкрайността дала рождение на Пределността. Битието слязло в зараждане

3.    Сред боговете нямало подобен на него, в чиято власт били даде­ни царствата, мощта и славата на световете.

5. Престолите и царствата, династиите на царете, падението на народите, раждането на църквите, тържеството на времето."

Защото, както е казано в Хермес:

„ 20. Сатаната е пазач на Вратите в Храма на Царя; той стоял в преддверието на Соломон. Той държал Ключовете на Светилището;

       21. За да не може нито един човек да влезе там, с изключение на помазалия, притежаващ Тайното Учение на Хермес. "

Тези образни и величествени изречения са се отнасяли за древните египтяни и други цивилизовани народи на древността, към творческа­та и зараждаща Светлина на Логоса - Хор, Брама, Ахура Мазда и т.н., като първични проявления на Вечнонепроявения Принцип, независи­мо дали ще го наречем Ейн Соф, Парабраман или Зервана Акерне, или Безграничното Време, Кала - но значението му днес в Кабала е намале­но. „Помазаникът" - притежаващ тайните и мистериите на Хермес или Будха, Мъдростта, и единствен на когото се доверяват „Ключовете на Светилището", Утробите на Майката, за да я оплоди и да призове це­лия Космос за живот и битие - станал у евреите „Йехова", „Бог на зараждането" на лунната планина Синай, планина на Луната (Син). „Све­тилището" станало „Светая Светих" и съкровената тайна била очове­чена и унижена до „фализъм", наистина свалена в материята. Оттук е възникнала необходимостта от „Дракона на Мъдростта" - „Змея" на Книгата Битие; от съзнателния Бог, нуждаещ се от тяло за прикриване­то на своята твърде субективна Божественост, да се създаде Сатаната. Но „безбройните въплъщения на Духа" и „непрекъснатият пулс и ток на Желанието"[1] се отнасят: първият към нашата Доктрина за Кармични и Циклични Въплъщения, вторият към Ерос - не към по-късния бог на материалната физическа любов, а към Божественото Желание на Бого­вете, както и в цялата природа, да се твори и дава живот на Същества. И това можели да извършат лъчите на „Тъмния Пламък" (тъй като то е невидимо и непостижимо), едва след като сами се спуснат в материята. Затова, както гласи Аррепdiх:

---

„ 12. Множество имена дал Господ на него (Сатаната); имена сък­ровени, тайни и ужасни.

13. ..Противник, тъй като Материята въстанала против Духа, и Времето осъдило даже светците на Господа.

28.   Пребивавайки в страх пред него да не греши, произнасяйки име­то му с трепет...

29.   Тъй като Сатаната е Съдия на Справедливостта на Бога (Кар-ма); той държи везните и меча.

31. Тъй като са му поверени Тежестта и Мярката, и Числото. "

Ако сравним последното изречение с това, което в Книгата Ал-Каза-ри равинът казва на Принца, обяснявайки му Кабала, ще видим, че Те­жестта и Мярката, и Числото в Сефер Йецира са атрибути на Сефиро-тите (Три Сефрим или числа, цифри), покриващи всички заедно число­то 10; и че Сефиротите представляват колективния Адам Кадмон, Не­бесния Човек или Логоса. По този начин в древната мисъл Сатаната и Помазаникът били отъждествявани. Поради това:

„ 33. Сатаната е Свещенослужител на Бога, Властелин на седем­те обиталища наХадес, Ангел на проявените светове. "

У индусите тези обиталища са представени като седем Лока или Сапталока на Земята; тъй като Хадес или Лимбо (Чистилище) на Илюзията, от който теологията прави област, граничеща с Ада, е просто нашата сфера, Земята, и по този начин Сатаната се нарича „Ангел на проявените Светове".

Именно „Сатаната е Бог на нашата планета и единен Бог" и това е без никакъв алегоричен намек за негова злоба и развратеност, тъй като той е един и същ с Логоса.

„Първият и „ старшият от боговете " в реда на микрокосмическа-та (божествената) еволюция, Сатурн (Сатаната) (астрономически) е седми и последен в последователността на макрокосмическата ема­нация, бидейки окръжност на царство, чийто център е Феб (Свепгчи-ната на Мъдростта, или Слънцето). "

Гностиците са били прави, като са наричали еврейския Бог „Ангел на Материята" или този, който вдъхнал (съзнателен) живот на Адам и на неговата планета Сатурн.

„ 34. И Бог опасал; слабините му (пръстените на Сатурн) и името на пояса е Смърт. "

В антропологията този „пояс" означава човешкото тяло с неговите два низши принципа. Трите умират, докато вътрешният човек е безс­мъртен. Сега ние се приближаваме към тайната на Сатаната.

„37. ... Само на Сатаната лежи позорът на зараждането.

38.    Той загубил своето девствено състояние (също като Кумирите поради въплътяване), разкривайки небесните тайни, той сковал себе си.

39.    Той заобикаля с окови и граници всичко съществуващо...

42.   Армиите на Бога са близнаци (две на брой); в небесата войнст­вата на Михаил; в бездната (проявения свят) легионите на Сатана­та.

43.   Това са Непроявеното и Проявеното; свободното и скованото (в материята); девственото и падналото.

44.   И те двамата, изпълнявайки Божието Слово, Служители на Отеца."

Поради това:

„55. Свят и почитан е Сабат на Бога; благословено и свещено е името на Ангела на Хадес (Сатаната). " Тъй като: „ 41. Славата на Сатаната е сянка на Господа (Бога в проявения Свят); престолът на Сатаната е подножие на Адонай (целия Кос­мос). "

Поради това, когато църквата проклина Сатаната, тя проклина кос­мическото отражение на Бога; тя предава на анатема Бога, проявен в Материята или в обективността; тя проклина Бога или вечно-непости-жимата Мъдрост, откриваща се като Светлина и Сянка, Добро и Зло в Природата, по единен начин, достъпен за ограничения ум на човека.

Това е истинското философско и метафизично тълкуване или обяс­нение на Самаел или Сатаната, Противника в Кабала; същите положе­ния и същият смисъл се срещат в алегоричните тълкувания на всички други древни религии. Въпреки това, споменатото философско вижда­не не противоречи на свързаните с въпроса исторически документи. Ние казваме „исторически", тъй като алегорията и митичните украся­вания около ядрото на преданието в никакъв случай не пречат то да бъде документ на действителни събития. По този начин Кабала, повта­ряйки откровения от незапомнени времена на вече веднъж универсал­ната история на нашата планета и еволюцията на нейните раси, я е пред­ставила в легендарната форма на различни писания, влезли в съдържа­нието на Библията. Нейната историческа основа, макар и в несъвърше­на форма, се предлага сега на тези страници на Съкровеното Учение на Изтока; и по този начин алегоричният и символичният смисъл на Змея от Книгата Битие е обяснен чрез „Синове на Мъдростта" - или Ангели от Висшите Сфери, въпреки че всички те и всеки поотделно принадле­жат на Царството на Сатаната или Материята, които разкрили на хора­та тайните на Небесата. Оттук са и всички така наречени митове на индуския, гръцкия, халдейския и еврейския Пантеон и те се оказват построени върху факта и истината... 

                                          ... из Тайната Доктрина 

---

[1] 1bid., 1ос. сit., стих 10