Учението за кармата

  За втори път си позволявам да публикувам цяла книга и то отново поради нейната краткост, лекота и значимост. Приятно четене.

Учението за кармата

Елена Блаватска

ПРЕДГОВОР

Въпросът за Кармата е свързан с този за свободата на човешката воля. На него са посветени много трудове. Няма философска система от най-дълбоката древност до днес, която да го не засяга, а всички религии го поставят на първо място.

Въпреки всичко това, обаче, за много хора още той е неразрешен.

Спекулативното посредничество на философията не удовлетворява никого, а грубият маниер на науката го отхвърля като ненаучен. Остава религията само да го разглежда, но понеже нейните официални представители днес не надминават по културата си и най-обикновения човек, интересът към въпроса за Кармата е почти загубен. Ето защо, той както и много други подобни въпроси, ще продължава да извиква мъчителни усилия за едно малцинство и ще бъде неразрешен за мнозинството, докато не бъде разгледан в светлината на окултизма.

Предлаганият превод е само един кратък конспект на въпроса за Кармата, като посочва, къде и как да се търси неговото разрешение.

Преводачът

УЧЕНИЕТО ЗА КАРМАТА

                             Безпределността ужасна би станала,
                             Сърцето без мир - вечна тъма, 
                             Ако вас съдбата би приковала 
                             Към колесницата с безжалостна ръка. 
                            
                             Но вам вериги не полагат, 
                             С воля ти си най-могъщ. 
                             В света вечно никои не ще страдат,
                            Иде съвършенство - цел на земний път.

("Светилото на Азия" - проповед на Буда).

На санскритски думата „Карма" означава „действие". Да живееш и да действаш е едно и също. Цялата Вселена е една велика непрекъсната деятелност, управляваща се от едни неизменни закони на справедливостта - законите на Кармата.

В мировото движение всичко е свързано, всичко се намира в строга зависимост и всичко се стреми към една цел. Всяко действие във вселената е резултат на предшестващи причини, и в същото време е причина на последващи действия. Получава се една непрекъсната верига от причини и действия, които, като общ резултат, дават живота на самата Вселена. Оттук й значението на Кармата се разбира като закон на причинността По отношение на човека Кармата се явява като съвкупност на цялата негова деятелност. Всичко, което човек представлява от себе си сега, и всичко, което той ще представлява за в бъдеще е в резултат от деятелността му в миналото. По такъв начин единственият живот на човека не е нещо отделно или завършено. Той е плод на миналия, а в същото време зародиш на бъдещия такъв, и в тази верига от последователни превъплъщения се продължава непрекъснатото битие на всяка човешка душа.

В живота няма скокове и случайности - всичко си има своята причина. Всяка наша мисъл, всяко наше чувство и постъпка изхождат из миналото и влияят върху бъдещето. Докато това минало и бъдеще е скрито за нас, докато ние гледаме на живота като на загадка, неподозирайки, че сами сме се създали, дотогава явленията в нашия живот ще ни се показват като случайно излезли из бездната на незнайното и срещнали нас в света. Тъканта на човешката съдба се изтъкава от самия човек с безчислени нишки, сплетени в неразбираема за нас сложност: една нишка изчезва от нашето съзнание, но тя не е изчезнала, а се е скрила надолу, друга се появява внезапно, но това е все тази, същата нишка, излязла от невидимата за нас страна на тъканта и отново се явява на видимата й повърхнина. Гледайки само на част от тъканта, и от нейна страна, нашето съзнание не е в състояние да схване всичката сложност на нейното сплитане.

Като причина от това се явява нашето незнание на духовните закони, управляващи света. Също такова незнание, каквото виждаме у дивака по отношение на физическия мир. Пустинната ракета, изстрел от оръжие или непонятните на вид произведени звуци, му се виждат чудни, защото той не знае законите, по които те стават. За да престане да ги счита за "чудни", нужно е да узнае законите на природата. Да знае също и това, че законите са неизменни. Съвършено такива неизменни закони действат и в невидимите за нас духовни мирове. Докато не ги узнаем, ние ще стоим пред явленията на нашия живот, както дивакът пред незнайните сили в природата - неразбирайки, обвинявайки своята съдба, безсилно възмущавайки се пред неразгадаемия „сфинкс", готов да погълне този, който няма ключа за неговата тайна. От неразбиране ние отдаваме на явленията в нашия живот названието съдба, случайност, чудо и пр., но тези думи почти нищо не съдържат.

Само когато човек узнае, че същите неизменни закони, които правят възможно изследването на физическата природа, управляват и неговия живот, и че тези закони установяват условията на неговите действия, но не му представят и самите действия, тогава чак ще се свърши неговото безсилие, и той ще разбере, че може да стане господар на своята съдба.

Всеки човек непрестанно твори своята съдба. В трите сфери на битието - умствената /менталното поле/, чувствената / астралното поле/ и физическата /земята/, се създават от човека нови сили, които и качествено и количествено представляват от себе си резултат от неговите предишни действия, и са същевременно и причини за неговото бъдеще. Тези сили действуват не само върху неговите предишни действия, но и са същевременно и причини за неговото бъдеще. Тези сили действат не само върху него, но и върху неговата среда, постоянно видоизменяйки както самия него, така и средата. Изхождайки от своя център - човекът, тези сили се носят по всички направления и той е отговорен за всичко, което става в пределите на неговите влияния.

Положението, в което ние се намираме във всяка дадена минута, се определя от строгите закони на справедливостта и никога не зависи от случайност. „Случайност" е понятие, създадено от невежи; в речника на мъдреца няма такава дума. Мъдрецът казва: „Ако аз страдам сега, това произлиза от туй, че в миналото съм престъпил закона. Аз сам съм си виновен за своите страдания и трябва спокойно да ги понасям". Така говорят разбралите Законите на Кармата,

Независим дух, самоувереност, мъжество, търпение и кротост - ето неизбежните последствия от такива разбирания, проникващи в сърцето и волята на човека.

Който първи път слуша да се говори за Кармата и почне да разбира, че всичките му постъпки подлежат на същите неизменни закони, по които в природата денят се сменя с нощта, съз­нанието му отначало ще се измъчва - Кармата ще му се представи като един железен закон на необходимостта. Но това мъчително състояние ще мине, когато на човека се изяснят законите, които управляват не формите, а същностите на явленията. Той ще узнае, че макар законите и да са навсякъде неизменни, но силите на невидимия мир, вследствие своята тънкост и деятелност вън от пространството и времето, с които е скована физическата материя, подлежат на невъобразимо бързи движения и безконечно разнообразни съчетания. Правейки разумен подбор във вътрешния си живот (мислите и чувствата), човек ще се убеди, че може, работейки с успех даже в продължение на едно кратко въплъщение, да измени своята Карма. Узнал законите, той разбира, че тази работа предстои нему, и че със своите сили и способности може да отправи себе си по пътя на бързото прогресиране.

Човек сам строи своя дом; той може да внесе в него „мерзост и запустение", и в негова власт е също да го преустрои до основите му и да го направи прекрасен.

Когато мисли, чувства и се стреми, той като да работи над мека й пластична глина, която изменя и формира по свое желание; но тази глина е мека само докато е в ръцете му - сформирана тя бърже затвърдява. Затова е казано: „Погледнете, глината в огъня твърдее и става на желязо, но формата й е дал сам грънчарят. Човече, ти вчера беше господар, а днес вече това е твоя съдба".

За да разберем смисъла на това изречение, трябва да съпоставим два образа: човек живущ повседневно в подчинение на своите похоти и страсти и спокойния мъдрец, ясно съзнаващ от къде и за какво той иде, и да си представим в каква верига на робство се намира първият, и как пълна може да бъде свободата на втория.

Твърде сбитата тъкан, от която е съставена човешката Карма, така се преплита в различните му съществувания и е тъй сложна, щото изучаването Кармата е най-трудният въпрос.

Човек създава не само своя ум, своя характер, своите отношения към другите хора, но неговата индивидуална Карма влиза в състава на различните групи, раси, нации, семейства и, преплитайки нишките на своята Карма в общата тъкан - на цялото човечество - той носи върху себе си и колективната Карма на всяка една от тези групи.

За да си изясним даже повърхностния смисъл на понятието за човешката Карма, необходимо е да я разделим на сложните три категории сили, от които се създава човешкия живот.

Тези три категории сили са: мислите на човека, неговите емоции (чувства) и неговите постъпки.

Никъде човек не се явява тъй ясно определено създател на своята Карма, както в умствената област.

Посредством голямата подсвижност и тънкост на умствените вибрации, мислителят, съзнателно творящ своя умствен живот, може да работи с такава точност и увереност, както архитектът, издигащ здание по начертания си предварително план. Всяка нова мисъл прибавя нова черта към издигащата се постройка - нито една не пропада безследно. Групи от еднородни мисли, повтарящи се в продължение на няколко живота, определят строя на ума, а тъй наречените вродени мисли и способности не са нищо друго, освен резултат от умствената работа в миналото.

Знаейки този закон, човек по пътя на съзнателния избор на своите мисли, може да построи постепенно своя ум такъв, какъвто си го иска.

Смъртта не прекъсва тази работа. Освободеният от оковите на физическото тяло човек по-лесно и повече асимилира всичките придобити от земния живот опити. С възвръщането си на земята човек носи със себе си всичките по-рано придобити мисли, които в задгробния живот се преобръщат в наклонности и способности, в зависимост от които се създават и нови проводници у човека: нови мозъчни центрове и нервна система.

Ето защо е казано: „Човек е създаден чрез размишление: над каквото той размишлява в този си живот „на него ще се установи в следующия".

По такъв начин се запазва безсмъртното съдържание на човешката душа, и ние напразно оплакваме угасналите цивилизации и безвъзвратно погинали гении. Нищо не се губи, и работата на душата не изгубва нищо от придобитите опити, възобновявайки се всеки път до степента, достигната в миналото прераждане.

Стремления и желания, създадени в едно прераждане, се превръщат в другото прераждане в способности; повтарящите се мисли - в наклонности; волевите импулси в деятелност; всевъзможните изпитания се капитализират като мъдрост, а страданията на душата - в нейна съвест.

Разнообразните добри възможности, представени на човека, но пропуснати по нехайство и незнание, ще се явят отново, но вече в друга форма - като неопределени влечения, като смътна тъга, която не е получила удовлетворение по две причини: силите, които в миналото напразно са извикани към проявление /кармичното искане/, в следствие бездействието не се доразвили, и случая, т.е. условията веднъж вече подобрени - Кармата може да не се наложи.

Разпространеното убеждение, че средата създава нашия умствен строеж, произлиза от незнание на истинските течения в нашия вътрешен живот. Не е средата, която създава ума на човека, а човекът под въздействието на кармичнитте закони се устремява /при своето въплъщение/ в тази среда, която съотвества на неговите, склонности. За доказателство на това служи фактът, че хората в ранната си възраст рязко се отличават от своята среда, у тях няма още нищо от окръжаващите ги и, ако са със силна воля, те изменят направлението на своята Карма, преминавайки в друга - по-сродна с тях самите среда. Те попадат в неподходящи за тях среди по причина на това, че грешните им постъпки ги свързват тясно с хората от тази среда. Макар и да са малко такива хора, те доказват, че всеки се стреми към среда съответствуваща на собственото му развитие. Такъв е законът: ние сами строим нашия ум; ако тази постройка е добра - ние се ползуваме от всичките й преимущества, ако е лоша - сами изпитваме скръбта за лошите й свойства. Няма нищо с по-голяма заразителност от човешките мисли, защото ни една сила така лесно не се предава на другите, както нашите мисли. Зараждайки се в един ум, със силата на своята лекост и бързина на вибрации, несравнено по-бързи от тези на светлината и електричеството, те лесно се предават на окръжаващите. Мислите на един човек се предават на друг и мислите на последния на първия. Завързват се отношения, които свързват хората за добри или лоши цели, определящи и техните бъдещи роднини, приятели и неприятели. Ето защо едни хора ни обичат без всяка видима причина, а други също тъй ни ненавиждат повидимо незаслужено. Законът изведен от тука се свежда към следното: мислите, действуващи в нас, създават нашия умствен и нравствен характер; благодарение на своите въздействия над другите, те /мислите/ завързват кармичните нишки, с които хората ще бъдат свързани в следните си превъплъщения.

Втората категория сили, създаваща нашата Карма, са желанията. Те ни привличат към едни или други предмети на външния свят, образуват нашите страсти и определят мястото и състоянието на човека след смъртта в Камалока - Чистилището.

Желанията, т.е. вътрешните влечения на човека към външни предмети, го привличат в тази среда, гдето те могат да получат удовлетворение. Желанията за земни неща приковават душите към земята, възвишените желания я устремяват към небесата. Ето защо е казано: „Човек се ражда съобразно със своите желания".

Желанията на човека определят неговото место при въплъщението му. Ако са нечисти, невъздържани, зверски, те създават за него в новото му въплъщение подходящо страстно тяло /астрално/, а това тяло на страстите, желанията и пр., го устремява в такова семейство, в недрата на такава материя, кръвта на която може да даде подходящ материал за неговата физическа обвивка.

Нашите желания действат на окръжаващите също тъй както и мислите - предават се на другите.

Но тъй като в дадения цикъл на човешката еволюция, желанията ни са по-силни от мислите, то и кармичните връзки, сплетени от желанията, свързват хората по-силно, отколкото връзките на мисълта.

Съединявайки ни по пътя на любовта и омразата, желанията ни създават нашите бъдещи врагове или другари, и те могат да ни съединят с такива хора, за завързването ни с които ние не подозираме.

Например, повод за такова завързване може да послужи дадения тласък към престъпление или убийство. Може да се случи щото много силния злобен порив на един човек, да повлияе на друг в такъв момент и в такава обстановка, които предразполагат към убийство. Биват такива вътрешни състояния, когато лостът на везните, колебаещ се между доброто и злото, се намира в такова подвижно равновесие, че едно само подбуждение, една само вибрация из невидимия психически мир, решават наклона на колебаещите се везни към едната или другата страна. Такива решаващи тласъци за колебаещия се човек може да послужи силния порив от злоба, изхождащ из сърцето на друг човек.

Първият се поддава на изкушението и убива. Създателят пък на злобните мисли бива свързан в бъдещите прераждания на убиеца, даже и съвсем да не го е познавал по-рано. Вредата причинена от злобния порив на този, който е извършил убийството, неминуемо се връща и на твореца на престъпните мисли.

Понякога съвсем неочаквано и, повидимо, незаслужено, човек бива внезапно връхлетян от нещастие. Неговото низше съзнание не подозира, че източникът на това нещастие са вредите, причинени от неговите нечисти страсти към другите. Той се възмущава, негодува към всяка несправедливост, но това му негодувание изхожда из собственото му невежество, а неговата безсмъртна душа получава от това урок, който никога не забравя. Нищо незаслужено не може да застави човека да страда. Недостатъкът от памет, необходима за нашето благо на низшето и средно стъпало на развитие, не попречва да се приложи закона на справедливостта.

От казаното следва, че желанията ни създават нашето тяло на чувства /астралното/, и посредством него влияят при образуване на физическото в следващото прераждане. Те определят местото при нашето раждане, и влияят върху избора на хората, с които ще бъдем свързани в бъдещето.

Третата категория сили, създаващи Кармата, са нашите постъпки. Те влияят сравнително малко върху човешката душа. За развитието на постъпките влияят техните мотиви, а не самите те. Постъпките представляват крайния резултат от мислите и желанията в миналите прераждания.

Постъпките влияят върху човека косвено, извиквайки в него нови мисли и желания, но силата, която зида безсмъртната душа, изхожда из деятелността на ума, сърцето и волята, а не от външните проявления на човека. Често повтаряните постъпки създават физическите привички, които могъщо влияят на условията при земното съществуване, и в същото време ограничават проявлението на истинското Аз в земната сфера. Но физическите привички не преживяват едното въплъщение - те се унищожават със смъртта на физическото тяло. Въпросът, обаче, съвършено се изменя, когато ние почнем да изследваме тези последствия, които нашите постъпки оставят върху окръжаващите. Пожелавайки благополучие или страдание на нашите ближни, постъпките ни свързват тъй, както мислите и желанията имащи влияние върху съдбата на тези хора. Ако в миналото ние сме причинили страдания на окръжаващите ни, в бъдещето ще изпитваме не по-малко страдания, и обратното - ако сме действали за усилване на благосъстоянието на външните условия на нашите ближни, кармичната отплата ще ни възнагради за това с добри условия в нашия земен живот. Тези условия - добри или лоши - ще унищожат завинаги резултата, както на лошите, така и на добрите ни постъпки. В двата случая последствията от нашите постъпки не зависят от техните мотиви.

До сега бяха разгледани три категории причини, които оставят последствия от една страна на своя творец, а от друга - на тези същества, които попадат в сферата на неговите влияния. Сега ще преминем към друг кармичен закон: всяка сила действа в своята собствена сфера.

Ако човек посее семена в земята, той ще събере жътва само на земята. Той може да посее жито с лоши намерения, например, с мисълта да добие средства за лоши цели, но семето, посято от него, ще даде такава храна, каквато ако той сееше с мисълта да нахрани гладните сирачета. Мотивите, изразени чрез умствените, чувствените или духовни сили и техните последствия, могат да влияят само в сферата на мисълта, на чувствата или на духа - в зависимост от местото от където се инспирират.. Но, когато мисълта или чувството преминава в постъпки, последната се отразява само в земната среда, и при това съвършено независимо от мотива. Ако човек съгради хубаво училище или болница за бедните, независимо от това с каква цел го върши: дали от честолюбие, от желанието за похвала или награда, бедните, ползвайки се от неговото училище или болница, ще се чувстват еднакво добре, както ако мотивът му е бил безкористен. Но за истинската същност на човека - за безсмъртната душа, разликата в мотивите ще се окаже твърде важна. В първия случай, когато мотивът е бил егоистичен, плодовете на неговата деятелност ще се проявят само на физическото поле, а душата му ще си остане неповлияна от това. Във втория случай, когато мотивът му е бил безкористното стремление към доброто, този мотив облагородява душата и остава в нея ново зрънце от безсмъртие, защото добрите постъпки на душата са ония семена, жътвата на които се извършва във вечността. Добри, лоши или смесени мотиви на постъпки, се отразяват върху ума, сърцето и волята на човека, но последствията от постъпките, ако последните са извикали благосъстояние или радост за окръжаващите, ще бъдат еднакво благоприятни за самия деец, както, ако го е ръководил и самия мотив. Законите на Кармата са абсолютни: те отплащат за всичко сторено от човека, даже било то и невъобразимо дребно.

Грубият егоист ще се роди в благородни условия, ако той в миналото е съдействувал за благосъстоянието на околните. Но ако той, поставен в тези условия, е доволен и щастлив, или мрачен и неудовлетворен, това зависи от друга кармична връзка, която събира всички негови мотиви, излезли из глъбините на неговата душа и го отправя в нови условия. Може да се случи щото човек с прекрасна душа да се роди в най-неблагоприятни условия, ако той в миналото чрез свои необмислени постъпки е нанесъл беди на околните си. Ако той е с чисти и безкористни мотиви, ще понесе търпеливо тези условия, които ще му дадат добър урок.

Законът, по който всеки вид проявена енергия, се отразява в тази сфера, из която тя изхожда, има грамадно значение за развитието на човешката душа.

Физическата енергия, т.е. постъпките на човека, принасят земни блага или страдания в същия размер, в които те са повлияли тъй или иначе на другите. Погасявайки се напълно от последствията, те носят със себе си онези творчески сили, които събират съкровища за неговата безсмъртна душа. Човек можем да сравним с работник, който е излязъл на полето да работи в добро време, в лошо, в студ или горещина. Когато полето е изорано и засято, работникът се връща у дома си, снема си дрехата и ляга да си отдъхне. Когато той отиде пак на полето, за да събере жътвата, дрехата му ще бъде вече друга, но от това ни най-малко не зависи, каква ще му бъде жътвата: човек сам е сял и ако семето му е било мършаво и жътвата му ще бъде такава. Временната му личност нищо не важи за крайния резултат на тази жътва.

Безразличните мотиви остават за душата без последствие: лошите задържат нейното развитие, добрите я обогатяват завинаги. Високите мотиви, имащи за цел изпълнението Волята само на Единния, нищо не желаещи за себе си, водят човека към освобождение. Колко по-висок е източникът из който излиза вътрешната деятелност на човека, толкова продължителни и могъщи ще бъдат нейните последствия.

Когато пред съвестта на човек, знаещ Законите на Кармата, се яви стълкновение от различните задължения, които трябва да изпълни и нему му е неясно как да постъпи, той се постарава спокойно да се вдълбочи във всичките свои мотиви, очиствайки сърцето си от всичко егоистично. Разбрал безкористния мотив и решил веднъж, той действа без колебание и без страх, знаейки, че и да постъпи неправилно, важно е самото подбуждение.

Последствията могат да му докарат погрешки - той ги пренася търпеливо, като урок, който не ще се изглади от душата му никога.

Окултното учение различава три вида човешка Карма.

1/ Зряла КАРМА,

2/ Скрита КАРМА,

3/ Зараждаща се КАРМА.

Зрялата КАРМА е готова вече за жътва и затова е неизбежна - неотменима. Свобода в избора за нейното преминаване е имало в миналото. Изборът е извършен, в настоящето остава само да се изплати - нищо повече.

Причините, които зараждат непрекъснато нашите мисли, желания и постъпки, често биват тъй противоречиви, щото не позволяват на мислите ни да се осъществят. Съществуват кармически задължения към известни нации или определени обществени групи, а при това други задължения изискват особени условия при въплъщението. Следователно, в едно въплъщение човек можела погаси само част от своята Карма. Господарите на Карма избират тази част от всяка индивидуална Карма, която може да бъде изплатена едновременно, и за тази цел отправят човешката душа в съответната страна, раса, семейство, или обществена среда, която представлява най-подходящото условие за изплащането на тази част, която е извадена от сбора на общата. Съединяват се заедно такива условия, при които могат да се проявят последствията на онези създадени от човека причини, които не влизат в противоречие една с друга, а се съвпадат. Тези причини, зародени от човека в миналите въплъщения, определят:

1/ Продължителността на неговия земен живот;

2/ Особеностите на неговата физическа обвивка /на физическото тяло/ - нейните положителни и отрицателни свойства;

3/ Подбират родствениците, другарите, враговете и всички, с които човек ще дойде в съприкосновение;

4/ Обществените условия;

5/ Строежа на оръдията на душата: мозъкът и нервната система, определящи ония предели, в които ще се проявяват силите на душата и

6/ Съединенията на всички създадени от кармичните причини радости и страдания, които могат да бъдат преживени от човека в течение на едно въплъщение.

Във всичко това човек няма избор; неговият избор е бил направен в миналото, когато той е сеял, сега остава да си събере жътвата.

Едни от проявленията на зрялата Карма представляват постъпки, които могат да се нарекат „неизбежни".

Всяка постъпка е крайното изражение на цял ред мисли и желания.

Еднородните мисли и желания, групирайки се в течение на много прераждания в едно цяло, създават душевното състояние, което може да се сравни с наситения разтвор в момента на кристализацията. Както само една нищожна частица от веществото е достатъчна, за да се извърши кристализирането, тъй също достатъчно е само едно леко въздействие отвън или извътре /една последна мисъл/, за да се проявят еднородните мисли в постъпки. Ако тези мисли са зли и отмъстителни, явява се моментът, когато при лек тласък само човек отива до престъпление. Или обратно - ако умът му е вибрирал постоянно с безкористни мисли, отправени в помощ на ближните, настава момент, когато тези мисли се кристализират в акт на героизъм. Ако при това човек не успее да обмисли своята постъпка, а това е почти винаги така при такова неустойчиво вътрешно състояние, е ли неговата постъпка престъпна или героична, сам човек идва в изумление: „Не разбирам, как съм могъл да извърша това!" От това следва, че нашите скрити мисли направляват съвършено вярно нашата воля, и моментът на проявлението й не е далече - не е въпрос на времето. Но ако създателят на мисли успее да обмисли, свобода на избора е възможна. Той може да противопостави на тази закореняла мисъл нова и, настойчиво повтаряйки последната, да измести първата. В това явление имаме ключа за разрешение на трудния проблем за свободата на волята и предопределението. Чрез свободната си воля човек си създава ония ограничения, които нарича своя съдба.

Той ограничава себе си със своите мисли в миналото, с неосъществени възможности, погрешни предположения или неразумни постъпки. Той е свързан със своите забравени желания, и скован от греховете на миналите си дни.

И все пак - той е свободен. Създал своето минало, което държи в окови неговото настояще, той може да работи, и вътре в собствено създадения си затвор, може да обезпечи свободното си бъдеще. Когато силният узнае; че е вече свободен, оковите му ще паднат сами по себе си. Но за обикновения човек, за когото знанието не е един могъщ поток от светлина, а ту избухваща, ту изгасваща искрица, освобождението се отлага за в далечното бъдеще. За него преди всичко е необходимо да съзнае, че той страда по настоящем само за това, защото е грешил в миналото, и че всичките ограничения, които го свързват, са създадени от него.

От тези два полюса - свободната воля и предопределението, произлизат всичките сложни комбинации на свободата и необходимостта, върху които е построена цялата драма на човешките борби.

Създадените чрез свободната воля мисли и желания, повтаряйки се много пъти, се обръщат в привички. Привичките ограничават волята и се превръщат в краен резултат на автоматични действия - механизират се. Идва момент, когато съвестта заговорва, че тази привичка не е добра. Тогава човек почва да руши лошата привичка, създавайки мисли от противоположен характер.

След много усилия издълбава се ново корито, новите мисли вземат връх и - изгубената свобода наново се добива. За съжаление, обаче, това става, за да се изковат чрез волята нови вериги.

По такъв начин нашите собствени мисли и желания създават постепенно свойствата на нашия мозък и на нервната ни система, а това последното се явява като едно от най-силните ограничения свободата на нашата воля.

Често повтаряните мисли стават автоматични, създаващи у нас предразсъдъците - лични и национални. Ние живеем с тях даже и неподозирайки, че това са стени, изградени със собствените ни ръце, които закриват пред нас светлите хоризонти на Истината.

Друг вид „зряла" Карма се проявява в минути на тъй наречените „внезапни обръщания". Нечистите мисли и желания от миналото - образуват около нашето Аз нещо като груба обвивка, която ни държи в плен. Този плен може да просъществува в продължение на няколко прераждания.

В това време безсмъртната душа, събирайки опити, успява много нещо да научи и придобива някои висши качества, но те ще останат за дълго скрити под тази груба обвивка на съзнанието.

Необходим е един силен тласък, който се явява обикновено или от някои добри книги, от някоя вдъхновена реч или от ярки подвизи, за да се разкъса обвивката, да се разруши тази кора и освободи душата. В човешката история са записани не малко такива случаи на „внезапни обръщащия".

Скритата Карма. Всяка причина се стреми да произведе своето действие непосредствено. За да се осъществи, обаче, това стремление, пречи средата. Този същият закон се отнася и за причините, създавани от човека. Ако нашите мисли са хомогенни, ако не се намират във вътрешно противоречие и не се сблъскват постоянно със съпротивлението на средата, биха се проявявали непосредствено. Но нашите мисли, желания и постъпки си противоречат едни на други така силно, че само малко от последствията, породени от тях могат да се проявят. Останалите ще чакат своя ред. По такъв начин, с течение на вековете, ние натрупваме цели планини от причини, които не могат да се проявят като резултат дълго време, и ние постоянно живеем под двойното влияние на съвкупната си Карма: едната се проявява, а другата седи в сянка и чака удобни условия за проявление.

От това може да се извлече положението, че „скритата" Карма може да се пренася от едно въплъщение в друго, оставяйки си погребана, за да се оживи и даде своя плод - подобно на зърната, намиращи се в египетските саркофази, - само когато се явят всички необходими за това условия.

От психологическа гледна точка „скритата Карма може да се разгледа като наклонности, идещи от миналото - унаследени наклонности и навици. В противоположност на „зрялата", „скритата" Карма подлежи на изменение. Нашите наклонности могат да бъдат усилени, отслабени или отправени в ново направление, или пък съвсем унищожени, в зависимост от вътрешните сили, които работят за съзиждането на нашия характер. В борбата с лошите наклонности, даже и при неуспехи, прави се крачка напред, понеже съпротивлението към лошото унищожава част от лошата енергия, влизаща в състава на нашата Карма.

Зараждащата се Карма се създава непрестанно от нашите мисли, желания и постъпки. Това е сеитбата, на която плодовете ще пожънем в бъдещето. Тази именно Карма представлява от себе си съзиждащата сила у човека.

Съзнателно строящият своя характер е длъжен да владее своите мисли, да бъде господар на своите желания и да направлява своите постъпки. Действайки така, той сам си създава доброто бъдеще. Това е труд достъпен само за узрелите /посветените/ души на обладаващите силна воля, и такава само воля може да унищожи лошата Карма, да я изгори в огъня на вътрешните борби. Редом с това силният във волево отношение човек може да приведе в действие и своята „скрита" Карма, да изплати в няколко само вьплъщения дълга, който иначе ще го повръща на земята за ликвидация безчислено много пъти. Знаещият този закон може да се освободи твърде лесно. Познанието на тези закони ни дава криле, с които ние можем да литнем в сферите на безграничната свобода.

Преди да продължа по-нататък, необходимо е да напомня, че не добре разбралият Закона за Кармата може да дойде до съвсем неверни изводи.

Криво разбралите този закон хора, могат да отидат до безразличие и сухост в мислите - „веднъж човек заслужил трудното си положение, не следва да му се помогне".

Такива разсъждения показват само невежеството на хората за Закона на Висшата Справедливост.

Веднъж човек изпречил се пред вашия път, и вие сте в състояние да му помогнете, знайте, че тази възможност се предявява от кармичния дълг, но вече не негов, а ваш.

Своя той изплаща чрез страдание, а вашия вие ще изплатите, като му помогнете. Пропуснали случая да му помогнете, вие пропущате да изплатите и своя дълг.

От всичко казано до тука изпъква следният труден въпрос: ако душата е длъжна да се въплъщава до тогава, до когато изплати всички свои кармични задължения, а от друга страна, благодарение постоянно възникващите мисли и желания, не престава да се заражда нова Карма, не се ли явява от това пълната невъзможност да се освободи човек от властта на Карма?

Не се ли изгубва всяка надежда за придобиване на свободата?

Оръжието на човешкото спасение е неговата воля.

Докато волята у човека е неразвита, до тогава той ще бъде под робството на предопределението. Той е осъден да се движи по една „равнодействуваща" линия. Това робство се свършва с развитието на съзнателната воля, защото само тя може да въвежда във всяко време нови величини в „уравнението" на неговия живот. До когато волята се направлява от непросветения разум, до тогава нейните цели ще бъдат временните явления. Когато, обаче, разумът прониква все по-дълбоко в същността на явленията, достигне мъдростта и познае, че временните явления ни се явяват само като средства за постижение на вечното, тогава просветената воля на човека ще го поведе към осъществявяне на истините и ще го освободи. По такъв начин всичките тъй различни и трудни проблеми за свободата на волята и за предопределението ще бъдат решени на своето място.

Неизбежната съдба държи в робство всеки, който не проявява съзнателна воля. Относителна свобода съществува за този, който е развил Волята си до известна степен, и най-после пълната свобода е за този, който е познал Истината. Само позналият Истината е в сила да унищожи своята Карма, превръщайки я в пепел и освобождавайки себе си от оковите, които му са се показвали като вечни.

Що е това прочее освобождаващата Истина? „Истината, - казва един от великите философи на Индия, - може да бъде изразена по два начина: чрез Brahman - Абсолютното, Единното, Истинното. Вечнопроменящата се Вселена е нереална, - нейното съществуване е относително . И чрез човека, който по своята същтност е божествен".

Волята на Единния е изразена в Законите на Кармата. Целта на човешката еволюция е пълното проявяване божествените свойства на човека - отъждествяването неговата воля с Волята на Единния. Когато човек осъществи това единение в себе си, часът на неговото възкресение е ударил. Такъв е крайният смисъл на ученията на всичките велики човешки Учители.

Движението на човека напред към освобождение е възможно благодарение на железните Закони на Кармата. Всяко съзнателно проявление на човешката воля води към изменение на неговия живот, но не въпреки, а благодарение на закона. Ако Вселената не се управляваше от неизменни закони, ако не би било вярно, че всяка причина произвежда действие от същия род, как би могъл да се развие самия живот? Закони - навсякъде и във всичко. Произвол никъде няма.

Оттука виждаме, че воля, просветена от мъдростта, може да ни освободи само благодарение законите на причинността на Кармата. Но в такъв случай нас ни свързва нещо друго, не самата Карма. Кармата - това е само колелото на причините и действията, колелото, което се търкаля безспирно от началото до края на Вселената. Веригите, които ни приковават към тази колесница са нашите желания. Искаме ли да отрежем нишките, които ни привързват към нея, длъжни сме да изменим нашите желания. Но да изменим желанията си е възможно само тогава, когато изкореним от себе си чувствата на себичност и егоизъм, които ни отделят от останалия свят. Да се желае само това, което е вътре в нас. Познаваме ли, че в нас са същностите на всички неща, защото и Азът и всичко останало са само части от Едното -желанията ще се видоизменят, а заедно с това ще се разпадат и нашите вериги.

Желанията ни заслепяват. Те ни въвеждат в забъркания лабиринт на времето и пространството, където всяко нещо ни се вижда отделно от другите, когато в действителност Вселената е проявление на Единната Воля. Следователно, по самата си същност, всичко представлява едно единство. До когато пред очите на човека стои завесата на илюзиите, до когато той върви в незнание, желанието е необходимо, като един могъщ лост за развитието на всичките сили положени в него. Отделеният от останалия свят, затвореният в егоизма си човек, по пътя на безчислените стълкновения с обективния свят, по пътя на опита и страданията, развива се като индивид, като самосъзнал се център на живота. Без желание не би имало борби, движение, следователно, не би имало и развитие, а Застой.

За да се прогресира, необходимо е да бъдем деятелни, защото само деятелността проявява всичко, което лежи в същността на нещата.

Как да се реши това наглед противоречие?

За болшинството хора в личните желания се корени подбудителната причина към дейност. Изкоренявайки от тях желанието, ние убиваме и всяка дейност.

А при това, великият урок, даден от най-великия между мъдреците на Индия, блажения Кришна, се отнася не за отшелниците, и не за учените, а е за бореца на житейското полесражение - Арджуна, който се е стремил по възможност да изпълни своя дълг. „Без привързаност действай винаги, за да вършиш своя дълг, понеже само като действува така, без привързаност, човек достига Великото". /Bhagavad-gita III 19/.

Не в постъпките и в желанията, не и в действията, а във влеченията на нашата душа към нейните плодове, е скрита свързващата нас сила. Ние действаме с цел да се ползваме от плодовете на нашата дейност. Душата очаква и природата е длъжна да я удовлетвори, душата проси - природата дава.

Плодовете на душата са свързани с цялата й дейност и тази невидима нишка, тази връзка между душата и нейните плодове са желанията. Когато ние обрежем всичките нишки, привързващи ни към плодовете на нашата деятелност, душата ни ще се освободи и Кармата не ще има вече власт над нея.

Кое може да ни помогне да се освободим? Незнанието ни, че сме едно с всичко, ражда егоизма, а този последния - желанията. Но незнанието ни постепенно ще се намалява с разширяване съзнанието ни чрез вътрешно растене.

Вътрешното растене не е нищо друго, освен постепенно освобождаване божествената същност, дълбоко скрита под всяка създадена форма. В това развиване божествената същност е и смисъла на човешката еволюция.

Истинското понятие „еволюция" - /разкриване/ е необходимия резултат от „инволюцията" - /скриване/ посредством която Единната Всемирна Същност, тайнствено се е скривала в недрата на материята все по-дълбоко и по-дълбоко, докато дошло нейното последно проявление - физическия свят. Мъдрецът, достигнал пълнотата на познанието, знае, че цялата Вселена е велика съвкупност на деятелности, които се управляват от абсолютно справедливи закони и че неговата собствена деятелност, трябва да бъде в пълна хармония с деятелността на Вселената.

За придобиване на мъдрост, необходимо е да се съзнае, че законите на нашия живот трябва да дойдат в съгласие с мировите закони - иначе казано, с волята на Единния. Когато разберем, т.е. се просветим, ще ни стане ясно, че необходима е деятелността, но деятелност водеща не към разединение, а към единство. Егоизмът е бил необходим, когато сме живели в тъмнина и не сме знаели смисъла на живота. С течение на времето, обаче, той става зло, пречещо за развитието на Божествената същност. Следователно, деятелността ни трябва да бъде безкористна, неегоистична и без влечение към нейните плодове. Това безкористие се изисква от човека, желаещ да се освободи, да изгори своята Карма, не като морално изискване, а като една неизбежна и доказана необходимост. И това е единствения път, по който може да се добие душевен мир, защото не е друго, освен желанието, което поражда всичките ни земни бедствия и скърби. Само очистилите сърцата си от егоизма, могат да достигнат единение с другите същества.

Но как да съединим чистотата на сърцето с отсъствието на желанията в деятелността ни, необходима за растенето?

За постигането на тази цел има два пътя, „две пътеки", както те са изразени в индийската мистика: Пътеката на мъдростта, на абстрактното познание, за едно малцинство, и пътеката на благочестието, на религиозното чувство, за всички останали. Тези два пътя са ясно изказани от Блаженни Кришна в Bhagavat-gita, XII, 2-7.

По първата пътека мъдрецът достига самоотречението, унищожавайки в себе си желанията за отделния живот, и признавайки законите на общата мирова хармония, която е тъждествена с волята на Единния. По втората пътека се достига така също самоотречение чрез любовта към олицетворения Идеал, в който се е осъществила вече волята на Единния.

Двата тези пътя водят към една и съща цел. Самоотвержената деятелност, без мисълта за себе си, извиква вътрешното растене на човека; безкористието очиства неговото сърце. По такъв начин се осъществява двойната цел на разумния живот: деятелността и отсъствията на желанията, които се показваха като несъвместими.

Велика помощ получава следващия път от вярното разбиране за Кармата. Знаещият закона не говори за „добра или лоша съдба". Той знае, че Кармата се явява като Воля на Единния в действията на човека, и по тази причина ние не трябва да я следваме, нито да се боим от нея.

Ако Кармата, водеща ни неуклонно и властно към крайния резултат на живота, ни заставя да изпитваме често болки и страдания, имащият вяра човек не стене от тежестта на тези страдания, а ги приема търпеливо и ги понася безропотно. Той знае, че те се извършват по закона на справедливостта и са необходими, за да се погаси едно, макар и малко зло, и още, че от друга страна всяко негово добро усилие дава добри последствия. Мъдрецът пък, освен това, знае, че всяко зло е нарушение на мировата хармония, и че неизменният смисъл на Кармата изисква съблюдение пълното единство в света на материята и духа. В очите на мъдреца всяко действие, имащо за цел да се ограничи живото същество в неговото развитие - е зло, а всяко действие, помагащо на живото същество да развие в него Божествената същност - е Добро. Той знае, че съществува в него една Реалност, вън от която всичко е преходяща сянка, и че човек е длъжен да осъществи в себе си съзнателното единение с тази Реалност. Човек е страдал и стене още в страдание, защото пред неговите очи стои булото на илюзиите. Неговата божественост ще се открие само тогава, когато той разкъса това було и се освободи от оковите на Кармата, която сам си е изковал. Безкористната деятелност, заменила нашите лични интереси с общите такива, ни води постепенно към отъждествяване на нашето Аз с всичко и към освобождение.

Този път на очистване от егоизма носи на санскритски названието ,,Karma Yoga" от Karma - деятелности Yoga - единение. Той води еднакво и към очистване на сърцето, ако човек върви по пътеката на „Мъдростта" или по тази на „Благочестието" и изисква, щото човек охотно да изпълнява своя дълг, в което се състои и неговата Карма. Такова безропотно и радостно изпълнение на дълга - изразено чрез безкористната деятелност - е единствения ключ за придобиване щастие на земята. То успокоява и укрепва нашия дух, отстранява най-мъчителната от всички тревоги - мисълта за себе.

Само в спокойния дух се разкрива Истината. Тя се отразява в неговите глъбини, както небесата в светлата повърхнина на тихите езерни води.