За кометите, планетите и звездите из книгата.

„Диханието" на всичките „Седем", както се говори, е Бхаскара -Светлодател, тъй като всички те (планетите) при своето зараждане са били комети и слънца. Те се развиват за мантаваристичен живот от Първичния Хаос (днес ноумен на неразтворимата мъглявина) чрез събиране и натрупване на първични диференциации на вечната Материя, според прекрасния израз в Коментарите: „ Така Синовете на Светлината се облекли в тъканта на Тъмнината". Алего­рично те се наричат „Небесни Охлюви", тъй като са безплътни (за нас) Разуми, невидимо обитаващи своите звездни и планетни жи­лища и във въртенето си ги носят със себе си, подобно на охлювите. Доктрината за общото начало на всички небесни тела и планети била, както виждаме, запазена от древните астрономи още преди Кеплер, Лайбниц, Кант, Хершел и Лаплас. Топлината (Диханието), Притеглянето и отблъскването - три велики фактора на движението - същината на условията, в които всички членове на това първично семейство се раждат, развиват и умират, за да се възродят отново след нощта на Брама, през която Вечната Материя периодично се връща в своето първично, неидентифицирано състояние. Най-разредените газове не могат да дадат на съвременната физика пред­става за природата на Вечната Материя. Отначало Центровете на Силата, невидимите Искри или първичните Атоми се диференцират в молекули и стават Слънца, постепенно преминавайки в обектив­ност - газообразни, лъчисти, космически и накрая „единният Вихър" (или Движението) им дава импулс за устремяване към форма и начално движение, което се регулира и поддържа от никога непочиващите „Дихания" - Дхиан-Коганите.

 

„Централното Слънце подбужда Фохат да събира първичния прах във формата на кълба, за да ги принуди да се движат по сближаващи се линии и накрая да се приближат едно до друго и да се съединят отново... Понеже са разхвърлени в простран­ството без ред и система, зародишите на Световете се подлагат на чести сблъсъци до крайното си съединяване, след което ста­ват Скитници (Комети). Тогава започват битките и борбата. По-старите (тела) привличат по-младите, докато другите ги отблъскват. Много загиват, погълнати от своите по-силни другари. Тези, които успяват да избягат, стават светове."

Съществували са стари светове, които са загинали, победени от новите и т.н. Твърдението, че всички светове (звезди, планети и пр.) - щом ядрото на първоначалната субстанция, в състояние на Лайа (недиференцирано), се оживи от освободените принципи на току-що угасналото тяло - стават отначало комети и след това слънца, за да се охладят до степен на обитаеми светове, е толкова старо учение, колкото и самите Риши.

Раждането на небесните тела в пространството се сравнява с множество странници, които присъстват на Празника на Огньовете. На прага на храма се появяват седем аскета и със седем запалени пръчки с благоухания. От светлината им първият ред странници запалва своите пръчки, след което всеки аскет започва да върти своята пръчка около главата си в пространството и да снабдява останалите с огън. Нещо подобно става и с небесните тела. Лайа-Центърът е събуден и запален от огньовете на друг „странник", след което новият „център" се установява в пространството и става комета. И едва след загубата на своята скорост, а следователно и на своята огнена опашка, Огненият Дракон се отпуска за спокоен и организиран живот, като уважаван гражданин на звездното семейство. Затова е казано:

„Родено в неизмеримите дълбини на Пространството от Еднороден Елемент, наречен Световна Душа, всяко ядро на космическата материя, внезапно проявено за битието, започва своя живот при най-враждебни обстоятелства. По време на безбройни векове то трябва да си завоюва място в Безкрай­ността. То се върти между по-плътни и вече неподвижни тела, като се движи на тласъци и се устремява към точка или цен­тър, който го привлича; и като кораб, въвлечен в осеян с рифове и подводни скали проток, се старае да избегне другите тела, които на свой ред го привличат и отблъскват. Много от тях загиват, тяхната маса се разтваря в по-силните маси, и когато те се раждат вътре в планетната система, загиват главно в ненаситните стомаси на различните Слънца. Тези, които се движат по-бавно и са устремени в елиптичен ход, рано или късно са осъдени на унищожение. Други, които се движат по параболични дъги, обикновено избягват гибелта поради своята скорост ".

Някои склонни към критика читатели могат да си въобразят, че това учение, установяващо кометния стадий, през който преминават всички небесни тела, е в противоречие с току-що споменатите твър­дения за Луната като Майка на Земята. Те може би мислят, че е необходима интуиция, за да се съгласуват тези факти. Но в действи­телност никаква интуиция не е нужна. Какво знае науката за ко­метите, за тяхното зараждане, развитие и за техния край? Нищо, абсолютно нищо! И какво невъзможно има в това, че Лайа-Центьрът - съсирек от космическа протоплазма, еднороден и латентен, би­дейки внезапно оживен и възпламенен, ще се устреми от своето ложе в пространството и ще започне да се върти в дълбините на бездната, за да укрепи своя еднороден организъм чрез натрупване и добавяне на диференцирани елементи? И защо такава комета да не заседне за живот и да не стане обитаем глобус? „Обитателите на Фохат са многобройни " - така е казано. „ Той установява своите Четири Огнени (електропозитивни) Синове в Четири Кръга"; тези Кръгове са същността на екватора, екяиптиката и двата па­ралела на наклона или тропиците, където се разполагат четирите мистични Същества за управляването на техните климати. И по-нататък: „Седем други (Синове) се назначават да управляват седемте горещи и седемте студени Локи (Ад на ортодоксалните брамини) на двата края на Яйцето на Майката (нашата земя и нейните полюси)". На друго място Седемте Лока са наречени също „Пръстени" и „Кръгове". Древните са изброявали седем по­лярни кръга, вместо два, както това правят европейците, тъй като планината Меру, която е северният полюс, има, както казват, седем златни и седем сребърни стъпала, водещи към нея.