Том 2

ПРЕДВАРИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

ЗА АРХАИЧНИТЕ СТАНСИ И ЧЕТИРИТЕ ДОИСТОРИЧЕСКИ МАТЕРИКА

Facies totius universi,quamvis infmitis modis variet,

 Маnet tarnen semper eadem.

SPINOZA

Стансите и Коментарите по тях в този том са взети от същите Арха­ични документи, от които и Стансите за космогонията в първи том. Доколкото е възможно, сме се придържали към дословен превод, но някои Станси са много замъглени, за да бъдат разбрани без обяснения, и затова, като в първия том, те отначало са приведени изцяло, както са, а след това са дадени стих по стих с техните коментари; направен е опит те да се пояснят с допълнения и бележки до пълното им разясне­ние в Коментарите.

Във връзка с еволюцията на Човечеството Тайната Доктрина изтък­ва три нови предпоставки, които са в пряко противоречие както по от­ношение на съвременната наука, така и по отношение на общоприети­те религиозни догми. Тя учи: (а) за едновременната еволюция на седем човешки групи на седем различни части на нашата планета; (b) за раж­дането на астралното тяло преди физическото, като при това първото служи за образец на второто, и (с) че в този Кръг човекът е предшествал всички млекопитаещи - включително и антропоидите - в животинско­то царство.[1]

Тайната Доктрина не е единствената, която твърди, че първобитни­те хора са родени едновременно на седем места на нашата планета. В Божествения Пемандър на Хермес Трисмегист намираме същите се­дем първобитни Хора,[2] развили се от Природата и Небесния човек, в събирателния смисъл на тази дума, именно от Духовете-Творци; а във фрагментите от халдейските таблици, събрани от Джордж Смит, къде­то е записана Вавилонската легенда за Сътворението, в първата колон­ка на таблицата от Кут се споменават седем човешки същества „с лица на врани", тоест с черен, мургав цвят на кожата, „създадени от (седем) Велики Бога". Или както е обяснено в редовете 16, 17 и 18:

Насред земята те израсли и станат могъщи,

И умножили броя си,

Седем Царя, братя от едно семейство[3]

Това са Царете на Едем, които се споменават в Кабала.. Първата Раса, която е била несъвършена, т.е. е била родена преди установяване­то на „равновесието" (половете), е била унищожена/

„ Седем Царя, братя, се появили и породили потомство, народът им бич 6000 души. Бог Нергас (смърт) ги унищожил. " „Как ги унищо­жил? " „Като привел в равновесие тези, които още не са съществували.

Те са били „унищожени" като раса, погълнати от собственото си потомство (чрез отделяне); т.е. безполовата раса се въплътила в (потенциално) двуполова и последната в андрогинна; тя пък отново в раса, разделена на два пола, в по-късната Трета раса. Ако тези таблици не бяха счупени, щеше да се установи, че съдържат буквално същото пре­дание, което е изложено както в Архаичните Писания, така и в Съчине­нията на Хермес, поне по отношение на основните факти, ако не на дребните подробности, тъй като Хермес е достатъчно изопачен от не­точни преводи.

Несъмнено, привидната свръхестественост на тези учения, въпреки че са алегорични, дотолкова е диаметрално противоположна на мърт­вата буква на библейските твърдения,[4] както и на по-късните хипотези на Науката, че тя ще предизвика яростно опровергаване. Въпреки това окултистите знаят, че традициите на Езотеричната Философия са вер­ни, просто защото те са най-логични и помиряват при всяка трудност. Освен това имаме египетската Книга на Тот и Книгите на Мъртвите и индуските Пурани с техните Седем Ману, както и халдо-асирийските записи, плочките, които споменават седем първоначални човека или Адама, чийто истински смисъл може да се установи с помощта на Ка-бала. Тези, които знаят нещо за Самотракийските Мистерии, също ще си спомнят, че събирателното име на Кабирите е означавало „Свещени Огньове", които са създали в седем местности островите на Електра или Самотракия. „На Кабира, роден от Св. Лемнос" - остров, посветен на Вулкан, който се приемало, че е техен баща.

Според Пиндар, този Кабир, чието име е било Адамас,[5] по Лемнос-ките предания, е бил тип на първобитен човек, роден от утробата на Земята. По реда на раждането той е бил прототип на първите мъже и един от седемте първобитни предци или прародители на човечеството. Ако към това добавим факта, че Самотракия е била колонизирана от финикийците, а преди тях от тайнствените пеласги, дошли от Изтока, и си припомним също тъждествеността на „Тайните" Богове на фини­кийците, халдейците и израилтяните, ще е лесно да се открие откъде е дошло до нас и обърканото повествование за Ноевия Потоп. В послед­но време е станало безспорен факт, че евреите, получили своите първо­начални представи за Творението от Мойсей, който ги възприел от егип­тяните, са съставили своята Книга Битие и първите космогенни преда­ния, преписани от Ездра и други по халдео-акадийски източници. Ето защо е достатъчно да се изследват вавилонските и асирийските клино-образни писмени знаци и други надписи, за да се открият разхвърлени тук и там не само първоначалното значение на името на Адам, Адма или Адама, но също така и създаването на седем Адама или основни хора, физически родени от Майката Земя и духовно или астрално от Божествения Огън на Прародителите. Надали може да се очаква, че асиролозите, незапознати с Езотеричните Учения, биха обърнали по-голямо внимание на тайнственото и постоянно повтарящо се число се­дем, намирайки го върху вавилонските цилиндри, отколкото когато го срещат в Книгата Битие и въобще в Библията. Въпреки това числата на духовете на предците и на седемте групи на тяхното човешко потом­ство са отбелязани на цилиндрите и независимо от овехтялото състоя­ние на фрагментите, те се откриват там така лесно, както и в Пемандър, и в „Книга на Съкровената Тайна" на Кабала. В последната книга Адам Кадмон се явява Дървото на Сефиротите и също „Дърво на Поз­нанието на Доброто и Злото". И „това Дърво", гласи стих 32, „има око­ло себе си седем колони" или чертози на седем творящи Ангели, които действат в Сферите на седемте Планети на нашето земно кълбо. Тъй като Адам Кадмон е събирателно име, с това име се явява и човекът Адам. Джордж Смит в своя труд „ Сhaldean Account of Genesis " казва:

„Думата Адам, която в тези предания се дава на първото човешко същество, явно не е собствено име, а се употребява само като термин за обозначение на човечеството. Като собствено име Адам се появява в Книгата Битие, но разбира се, на някои места се употребява само в същия смисъл, както и асирийската дума."[6]

Още повече, нито халдейският, нито библейският Потоп с техните сказания за Ксизуфрус и Пой, не са основани на всемирния Потоп или даже на потопа на Атлантида, запечатан в индуската алегория на Вай-васват Ману. Те са езотерични алегории, основани на Езотеричните Мис­терии на Самотракия. Ако древните халдеи са знаели Езотеричната Истина, скрита в Пураничните легенди, други народи само са чували за Самотракийската Мистерия и са я изобразявали в алегория. Те са я до­бавили към своите астрономически и антропологически, или по-скоро фалически понятия. Исторически Самотракия е била известна в древ­ността от потопа, залял цялата страна и достигнал върховете на най-високите планини; това произшествие е станало преди времената на Аргонавтите. Тя е била потопена внезапно от водите на Евксин, което дотогава се е смятало за езеро.[7] Но освен това, израилтяните са имали и друга легенда, на която са можели да основават своята алегория, леген­дата за Потопа, преобразил днешната пустиня Гоби в море за последен път преди 10 000 или 12 000 години и прогонил много Ноевци с техни­те семейства към околните планини. Тъй като вавилонските писания едва сега се възстановяват от стотици хиляди разбити парчета - един хълм от Куюнджик дал при разкопките на Лайард двайсет хиляди фраг­мента с надписи - приведените тук доказателства са сравнително бед­ни, но дори и такива, те потвърждават почти всяко от нашите учения, или поне три от тях несъмнено, а именно:

1. Расата, която първа е паднала в зараждане, е била тъмна раса (Zalmat - qaqadi), наричана от тях Раса на Адам или Тъмна, докато Сар-ку, или Светлата Раса, е оставала още чиста в течение на дълго време.

2.    В епохата на Падането вавилонците са признавали съществуване­то на две главни Раси, като Расата на Боговете, Ефирните двойници на Питрите, е предшествала тези двете. Такова е мнението на сър Раулин-сън. Тези Раси са нашите Втора и Трета раса.

3.    Тези седем Бога, всеки от които е създал човека или група от хора, били „Богове, затворени или въплътени". Тези Богове са били: Бог Зи; Бог Зи-ку, Благороден Живот, Наставник на Чистотата; Бог Мир-ку, Благороден Венец, „Спасител от смърт на затворените (по-късно) Бо­гове" и създател „на тъмните раси, сътворени от неговата ръка"; Бог Лизбу, „мъдър сред Боговете"; Бог Ниси; Бог Сухаб и Хеа или Са -техен синтез, Бог на Мъдростта и Бездната, отъждествявай с Оан-Да-гон в епохата на Падане и наричан в събирателен смисъл Демиург или Създател.[8]

Във вавилонските фрагменти има така наречените две „Творения" и понеже Книгата Битие е приела това, ние срещаме в нейните първи две глави споменаването на две творения, отличавани едното като Елохи-ческо, а другото като Йеховическо. Но техният истински ред не е запа­зен в тези и във всички други екзотерични писания. Сега, според Окул­тните Учения, тези „Творения" се отнасят съответно към образуването от Прародители, Питри или Елохими на първоначалните седем човека, както и към човешките групи след Падането.

Всичко това, по реда на изложението, ще бъде разгледано в светли­ната на науката и сравненията, почерпани от писанията на всички древ­ни народи, включително и от Библията. А засега, преди да пристъпим към Антропогенезиса на доисторическите раси, може би ще е полезно да постигнем съгласие относно имената, давани на Материците, на ко­ито четирите велики Раси, предшествали нашата Адамическа раса, са се родили, живели и умрели. Техните архаични и езотерични имена са били многобройни и са се изменяли в съответствие с наречието на на­рода, който ги споменава в своите летописи и писания. Например мате­рикът, който във Вендидад се среща като Аиряна Веджо[9] където е бил роден първоначалният Зороастьр,[10] се нарича в Пураничната литерату­ра Швета Двипа, Планината Меру, обител на Вишну и т.н.; в Тайната Доктрина той се нарича просто „Страна на Боговете", управлявана от техните Глави, „Духовете на тази Планета".

Ето защо, поради възможната и даже много вероятна бъркотия, коя­то може да възникне, смятаме за по-удобно да приемем за всеки от че­тирите постоянно споменавани Материци по-обичайни за културния читател имена. Предложено е първият Материк, или по-точно първата твърд, на която божествените Прародители са развили Първата Раса, да се нарече:

I. Несъкрушима Свещена Страна.

Причината за такова наименование се съдържа в твърдението, че тази „Несъкрушима Свещена Страна" никога не е споделяла съдбата на останалите материци, тъй като тя е единствената, която пребивава от началото до края на Манвантарата, в течение на всеки Кръг. Това е люлката на първия човек и обител на последния божествен смъртен, изб­ран, като Шишта, за бъдещото семе на човечеството. За тази тайнстве­на и свещена Страна може да се каже много малко, освен че по поетич­ното описание в един от Коментарите, „Полярната Звезда като бдящо око стои над нея от изгрева до края на здрача на Деня на Великото Дихание ".'

II. Хиперборейски.

Това ще бъде наименованието, избрано за втория Материк; страна, която е простряла своите географски носове в южната и западната по­сока от Северния Полюс, за да приеме Втората Раса и да побере всичко, известно сега като Северна Азия. Такова е било името, дадено от древ­ните гърци на далечната и тайнствена област, където по тяхното преда­ние всяка година пътешества Аполон Хиперборейски. Разбира се, аст­рономически Аполон е Слънцето. Напускайки своите елински свети­лища, той е обичал всяка година да посещава далечната си страна, къ­дето, както се говорело, „Слънцето никога не залязва в продължение на половин година". - гласи стих в „Одисея".[11]

Но историческият, или може би по-точно етнографският и геолож­кият смисъл е друг. Страната на хиперборейците, простираща се зад Борей, Бог на замръзналото слънце, Бог на снеговете и вихрите, оби­чащ да дреме на планинската верига Рипеус, не е била идеална, въобра­жаема страна, както се е предполагало от митолозите, не е била и съ­седна на Скития и Дунав.[12] Това е бил истински континент - страната bone fide , непознаващ зимата в онези ранни дни, а нейните печални останки дори и днес нямат повече от един ден и една нощ в годината. Гърците казвали, че нощните сенки никога не се спускат над нея, тъй като това е „Страна на Боговете", любима обител на Аполон, Бог на Светлината, и нейните жители са най-любимите му свещенослужите­ли и слуги. Сега това може да се разглежда като опоетизирана измисли­ца, но тогава е било опоетизирана Истина.

Ш. Лемурия.

Ние предлагаме Третия Материк да бъде наречен Лемурия. Това на­именование е изобретение или мисъл на  Р. Л.Склетер, който между 1850 и 1860 г. на основата на данни от зоологията е твърдял, че в доистори-ческите времена реално е съществувал континент, простиращ се спо­ред негови доказателства от Мадагаскар до Цейлон и Суматра. Този Материк е включвал някои части на онова, което сега представлява Аф­рика, но останалите части на гигантския континент, простиращ се от Индийския океан до Австралия, сега изцяло са изчезнали под водите на Тихия океан, като са оставили тук-там няколко върха от своите пла­нини, образуващи днес острови. Чарлз Гулд пише, че натуралистьт А.Р.Уолъс:

„ Ситуира Австралия на Третичния Период до Нова Гвинея и Соло-моновите острови, и дори даже до Фиджи, и на основанието на тор-бестите видове, срещащи се на нея, прави връзка със северния конти­нент по времето на Вторичния период. "[13]

Тази тема се обсъжда подробно на друго място.[14]

IV.       Атлантида.

Така наричаме четвъртия Материк.Той би бил първата историческа страна, ако на преданията на Древните се обръщаше повече внимание, отколкото това се е правило досега. Знаменитият остров с това име, споменаван от Платон, е бил само остатък от този обширен Материк.[15]

V.        Европа.

Петият Материк е бил Америка, но тъй като тя се намира в противо­положното полукълбо, обикновено почти съвременните й Европа и Азия се имат предвид от индо-арийските окултисти като пети. Ако тяхното учение разглеждаше появата на Материците в геоложкия и географ­ския им ред, тази класификация би трябвало да се измени. Но тъй като последователността на Материците се разглежда в реда на еволюцията на Расите, от Първа до Пета - нашата Арийска Коренна Раса, Европа трябва да се нарече пети голям Материк. Тайната Доктрина не взема под внимание островите и полуостровите, също така не следва съвре­менното географско разпределение на сушата и моретата. От времена­та на най-ранните учения и гибелта на великата Атлантида очертанията на Земята са се изменяли неведнъж. Било е време, когато делтата на Египет и Северна Африка е принадлежала към Европа, преди образу­ването на Гибралтарския пролив, и по-нататъшното издигане на Мате­рика никак не е изменило очертанията на картата на Европа. Последно­то значително изменение е станало преди 12 000 години,[16] след което е потънал малкият остров, споменат от Платон и наречен от него Атлан­тида - по основния му Материк. В древността географията е била част от Мистериите. Зохар гласи:

„Тези тайни (за сушата и моретата) са се откривали на хората, принадлежащи към тайната наука, а не на географите.''²

Твърдението, че физическият човек първоначално е бил колосален гигант на дотретичния период и че той е съществувал преди 18 000 000 години, разбира се, би трябвало да изглежда нелепо на всички покланя­щи се на съвременната ученост и вярващи в нея. Целият роssе сотitatus на биолозите би се отвратил от представите за този Титан на Третата раса на Вторичния век, същество приспособено за успешна борба с гигантските чудовища на въздуха, моретата и сушата на онова време; така и неговите прадеди, ефирните прототипи на Атлантите, не са мог­ли да се страхуват от онова, което не би могло да им навреди. Съвре­менният антрополог може да се смее, колкото си иска над нашите Тита­ни, както се смее над библейския Адам и както биолозите се смеят над маймунообразния праотец на първия. Окултистите и техните строги критици могат да се убедят, че в днешно време достатъчно добре са си разчистили взаимно сметките. Във всеки случай окултните науки твърдят по-малко и дават повече, отколкото антропологията на Дарвин или библейската теология.

Също така Езотеричната Хронология не бива да плаши никого, по­неже относно числата най-великите съвременни авторитети са така не­постоянни и променливи, както вълните на Средиземно море. Що се отнася до продължителността само на геологическите периоди, всички учени на Кралското общество безнадеждно се намират в открито море и прескачат с необикновена лекота от един милион години на петсто­тин милиона, както нееднократно ще стане очевидно по време на това сравнение.

Вземете за нашата сегашна цел като пример изчисленията на Крол. Дали 2 500 000 години, според този авторитет, е времето от началото на Третичния век или Еоценския период, както привежда неговите думи един американски геолог[17] или както г-н Крол , допуска 15 милиона от началото на Еоценския период", цитирано от друг английски геолог,[18] не е толкова важно, но и двата реда цифри се покриват с твърденията, направени от Тайната Доктрина.[19] Тъй като, ако отделим, както това прави тя, от четири до пет милиона години между началната и крайната ево­люция на четвъртата Коренна Раса на Лемуро-Атлантическите Мате­рици, милион години за Петата или Арийската Раса чак до наши дни и около 850 000 от времето на потъването на последния голям полуост­ров на великата Атлантида - всичко това е можело лесно да стане в границите на 15 000 000 години, отпуснати от Крол за Третичния век. Но говорейки хронологично, продължителността на периода има вто­ростепенно значение, въпреки че все пак някои американски учени се връщат към него. Те не са разколебани от факта, че твърденията им са наречени не само съмнителни, но и нелепи, и продължават да твърдят, че човекът вече е съществувал във Вторичния Век. Тези учени са от­крили отпечатъци от човешки стъпки в скали от онази формация и ос­вен това Катрефаж не намира съществени научни причини, за да не се приеме съществуването на човек през Вторичния Век.

Говорейки точно, Вековете и Периодите в геологията са чисто ус­ловни термини, тъй като засега те едва са разграничени; още повече — няма двама геолози или натуралисти, които да са съгласни помежду си относно числата. Така това учено братство предоставя на окултиста ши­роко поле за избор. Дали да не вземем като потвърждение мнението на Т. Мелард Рид? В брошурата „Варовика като указател на геоложкото време", прочетена от него през 1878 г. в Кралското общество, този учен твърди, че минималното време, което се изисква за образуването на утаечни слоеве и унищожаването на горивната материя, се равнява на кръглото число 600 милиона години.[20] Или дали да не потърсим под­дръжка за нашата хронология в трудовете на Дарвин, в които според своята теория той определя за органичните образувания от 300 до 500 милиона години? Сър Чарлз Лайел и проф. Хаутьн са се задоволили, отнасяйки съответно началото на Камбрийския век 200 и 240 милиона години назад. Геолозите и зоолозите установяват максимална продъл­жителност, въпреки че Хъксли едно време е определял началото на об­разуването на кората на нашата Земя преди един милион години и не е искал да отстъпи и на една хилядна от това число.

Но главната точка за нас не е в съгласието или разминаването на натуралистите относно продължителността на геоложките периоди, а в тяхното съвършено, за учудване, единомислие в един пункт, и при това много важен. Всички те се съгласяват, че по време на Миоценския Век - преди милион или десет милиона години - Гренландия или даже Шпицберген, остатъци от нашия втори, или Хиперборейски Материк, „са притежавали почти тропически климат". Именно гърците от доо-мировските времена са запазили ярко предание за тази „Страна на Веч­ното Слънце", където всяка година е пътешествал техният Аполон. На­уката ни казва:

„ Във времената на Миоценския период Гренландия (на 70° северна ширина) развила разкошна растителност, дървета подобни на тис, на червената sequoia, близки на видовете в Калифорния бук, платан, върба, дъб, топола, леска, а също така магнолия и замия. "[21]

Казано накратко, Гренландия е имала южни растения, непознати в северните зони.

Появява се следният естествен въпрос: ако гърците в дните на Омир са знаели за Хиперборейската страна, т.е. за благословената земя извън границите, достъпни за Борей, Бога на зимата и вихрите, за идеалната област, която по-късните елини и писатели напразно са се мъчели да поставят зад границите на Скития, страна, където нощите са били крат­ки, а дните дълги, а след нея страна, където Слънцето никога не е заляз­вало и палмите са растели в изобилие - ако те са знаели всичко това, кой им го е казал? В техните дни и даже векове преди тях Гренландия, разбира се, вече е трябвало да бъде покрита с вечни снегове и неразта-пящи се ледове точно както в наше време. Всичко клони към това да се докаже, че земята на кратките нощи и дългите дни е била Норвегия или Скандинавия, зад която се е намирала благословената страна на вечна­та светлина и лято. За да стане това известно на гърците, преданието трябва да е дошло до тях от друг, по-древен народ, на когото са били известни тези климатични подробности, за които елините сами нищо не са могли да знаят. Даже и в наше време науката предполага, че и зад полярните морета, в самия кръг на Арктическия Полюс съществува море, което никога не замръзва, и вечнозелен материк. За онзи, който разбира техните алегории, древните учения и Пураншпе съдържат съ­щото твърдение. Затова на нас ни е достатъчна тази убедителна вероятност, че по времето на Миоценския Период на съвременната наука, ко­гато Гренландия е била почти тропическа страна, в нея е живял народ, неизвестен днес на историята.

---

[1] Виж Книгата Битие, П, 19. Адам е оформен - в стих 7, а в стих 19 е казано: „Господ Бог образувал от земята всички полски животни и всички небесни птици и ги довел при човека, за да види как ще ги нарече...'' Така човек е бил създаден преди животните; тъй като споменатите в първа глава животни са знаците на Зодиака, докато човекът „мъж-жена", не е човек, а Войнството Сефироти, „Сили или Ангели", „създадени по образ и подобие Божие". Адам, човекът, не е сътворен по това подобие, което също не се казва в Библията. Още повече, вторият Адам, езотерически е седмичен, което означава седем чо­века, или по-точно - седем човешки групи, тъй като първият Адам-Кадмон е синтез на десет Сефироти. От тях Горната Триада пребивава в Света на Прообразите, като бъдеща „Троица", докато седем низши Сефироти създават проявения материален свят и тази сед-мичност е втория Адам. Книгата Битие и Мистериите, на базата на които тя е била съста­вена, са дошли от Египет. „Бог" в първата глава на Битие е Логос, а „Господ-Бог" във втората глава - Създател-Елохим, по-малки сили.

[2] Пемандър казва така: ..Това е тайна, която е била скрита до днес. Природата, в съчетание с Небесния човек (Елохим или Дхиани), извършила чудо... седем човека, всичките мъже-жени (Хермафродити)... според Природата на седемте Управници" (II, 29) или седемте Войнства на Питри* или Елохим, които го проявили или го създали. Това е съвършено ясно, но все пак обърнете внимание на тълкуването даже на нашите съвременни теолози, хора признати за учени и разумни. В Теологичните и Философски съчинения на Хермес Трисмегист, Християнина (?) Неоплатоника, труд събран от Дж. Дев Чембърс от Оксфордския Колеж-Ориел, преводачът се чуди „кой именно се подразбира под тези седем човека?"' Той разрешава въпроса, заключавайки, че тъй като „първоначалният образ на Човека (Адам-Кадмон в Книгата Битие, I.) е бил мъж-жена, седем може да означава последващите патриарси, споменати в Книгата Битие (стр.9). Наистина теологичен начин за разсичане на Гордиевия възел!

[3] Джордж Смит, „Сhaldean Account of Genesis", стр. 103

[4] Тъй като сега се твърди, че таблиците на халдеите, алегорично описващи Творението, Падението и Потопа и даже легендата за Вавилонската Кула, са били написани „преди времената на Мойсей" (Смит, „Сhaldean Account of Genesis"), как може Петокнижието (Реntateuch) да бъде наречено „Откровение"? Това е просто друго изложение на същото предание.

[5] „Philosophumena", том 7, издание на Милер, стр. 98.

[6] Стр. 86

[7] Вж. Плиний, IV, с. 12; Страбон, 10; Херодот, VII, с. 109; Павзаний, VII, с. 4 и пр.

[8] „Сhaldean Account of Genesis  ", стр.82.

[9] Вж. „Виn-Debesch", 79, 12.

[10] Под „първоначален" ние подразбираме Амешаспенда, наричан „Заратустра"', Властелин и Управник на Вара, утвърден от Иима в тази страна. Имало е няколко Заратустра или Зертуст. само Дабистан ги брои около тринайсет, но всички те са били превъплъщения на първия. Последният Зороастьр е бил основател на Храма на Огъня в Азарекши и автор на трудовете за първата свещена религия на Маговете, унищожена от Атександър.

[11] В Индия това се нарича ..Ден на Брама"

[12] Вж. Volcker " Mythological Geographi", стр. 145-170

[13] „Муthical Monsters", стр. 47.

[14] Но трябва да се отбележи, че Уолъс не приема идеята на Склетер и даже въстава против нея. Склетер предполага страна или материк, който преди е съединявал Африка, Мадагаскар и Индия, а не Австралия и Индия, но Уолъс доказва в своя труд „ Geographical Distribution of Animals and Island Life", че хипотезата за съществуване на подобна страна съвършено не се оправдава от основите на зоологическите данни. Но той признава, че несъмнено е съществувала много по-тясна връзка между Индия и Австралия, и то в толко­ва далечно време, че се е отнасяло „несъмнено към дотретичния век"; добавяйки в едно частно писмо, че „никакво име не е било дадено на тази предполагаема земя. Но земята е съществувала и е принадлежала, разбира се, към дотретичния век", тъй като Лемурия (ако приемем това название за Третия Материк) е загинала преди Атлантида да успее напълно да се развие; Атлантида вече се е потопила и нейните главни части са изчезнали преди завършека на Миоценския Период.

[15] Вж. „Езотеричен Буддизъм " на Синет

[16] Още една "случайност": „Сега е доказано, че в неотдавнашни геоложки времена тази област на Северна Африка (сегашната) е била в действителност полуостров на Испания и че нейната връзка с Африка е станала на север след пробива на Гибралтар, а на юг - благо­дарение на издигането. Бреговете на предишното море на Сахара и досега са обозначени с раковини от същата тази Гастропорода, която живее на бреговете на Средиземно море." (Рrof. Oscar Schmidt,Deszendenzlehre und Darwinismus ", стр. 207.)

[17] А. Уинчел, проф. по геология. „ World Life", стр. 369

[18] Чарлз Гулд, покоен инспектор по геология в Тасмания, в своя труд „Митични Чудовища", стр. 84.

[19] Сър Чарлз Лайел, на когото приписват „щастливото изобретяване" на термините Еоценски, Миоценски и Плиоценски за обозначаването на трите подразделения на Третичната Епоха, действително е трябвало да определи, макар и приблизително, продължителността на „плода на своето въображение". Предоставяйки обаче определянето на продължителността на периодите на специалистите, тази щастлива мисъл е имала като следствие велико объркване и недоумение. Явно е съвършено безнадеждно да се приведе ред цифри от едно съчинение без риск той да бъде срещнат опроверган от същия автор в предишния или следващ труд. Сър Уилям Томсън, един от най-изтъкнатите сред съвременните авторитети, е променил около половин дузина пъти своето мнение относно века на Слънцето и продължителността от време за уплътняване на земната кора. В,, Natural Philosophy " на Томсън и Тет намираме допускане само от десет милиона години от времето, когато температурата на Земята е позволила появяването на растителен живот! (Арр. II еt sеq.; също така „ Тrans. Royal Soc. Еdin. " ХХШ. Р. I, 157,1862, където 847 е унищожена.) Дарвин привежда изчислението на сър Уилям Томсън като „минимум от 98 и максимум от 200 милиона години от времето на уплътнение на кората". (Вж. Ч. Гулд, ор. са., стр. 83.) В същия труд („Natural Рhilosophy") 80 милиона се броят от времето на началното втвърдяване до сегашното състояние на света. И в своята последна лекция, както е показано на друго място, сър Уилям Томсън заявява (1887), че Слънцето е по-старо от 15 милиона години!! В същото време Крол, основавайки своите разсъждения на границите на възрастта на слънчевата топлина върху цифри, по-рано установени от сър Уилям Томсън, наброява 60 милиона години от началото на Кембрийския период. Това е пълно с надежди за любителите на точното знание. По този начин каквито и числа яа се кажат от Окултната Наука, те несъмнено ще бъдат потвърдени от числата на един от съвременните учени, от тези, които сега признават за авторитети.

[20] Вж. „Рroceedings", Royal Society, Лондон, XXVIII, 281

[21] Гулд, „Митични Чудовища", стр. 91.