ПОУЧЕНИЕ ЗА ЗАВЪРТВАНЕТО НА КОЛЕЛОТО НА ЗАКОНА

       Така съм го чул.
       Някога Всеблагия бил отседнал край град Бенарес в еленовия парк Исипатана. Там той се обърнал към групата на петимата подвижници със следните думи:
 
       Двете крайности
 
       “Има две крайности, о подвижници, които оттеглилият се от света трябва да избягва.
Кои са тези две крайности?
       Първата е отдаването на чувствени наслади; това е нисше, примитивно, светско, недостойно, безполезно.
       Втората е отдаването на самоизмъчване; това е мъчително, недостойно и също безполезно.

       Средният път
 
        Избягвайки тези две крайности, Постигналия откри Среден път, който дава прозрение, дава познание, води към умиротвореност, към висше знание, към пробуждане, към вечен блажен покой.
         А какъв е, о подвижници, този открит от постигналия Среден път който дава прозрение, дава познание, води към умиротвореност, към висше знание, към пробуждане, към вечен блажен покой?
 
        Това е благородният Осмичен път, а именно:
        съвършено разбиране,
        съвършена мисъл,
        съвършено слово,
        съвършено поведение,
        съвършен начин на живот,
        съвършено старание,
        съвършено внимание,
        съвършена самовглъбеност.
 
         Такъв е, о подвижници, този открит от Постигналия Среден път, който дава прозрение, дава познание, води към умиротвореност, към висше знание, към пробуждане, към вечен блажен покой.
 
         Четирите благородни истини
 
        А ето, о подвижници, благородната Истина за мъчителността:
        раждането е мъчително,
        стареенето е мъчително,
        боледуването е мъчително,
        умирането е мъчително,
        тъгата, скръбта, болката, унинието и отчаянието са мъчителни,
        съединяването с неприятното е мъчително,
        откъсването от приятното е мъчително,
        неполучаването на жадуваното е мъчително;
        накратко, всички форми на привързаност към съществуването са мъчителни.
 
        А ето, о подвижници, благородната Истина за възникването на мъчителността:
        поражда я жаждата, която разпалвана от наслаждения и страсти, води към все нови и нови раждания в търсене на задоволяване ту тук, ту там, а именно:
        жаждата за чувствени наслади,
        жаждата за живот,
        жаждата за прекратяване на живота.
 
          А ето, о подвижници, благородната Истина за прекратяването на мъчителността, което настъпва:
        с пълното унищожаване на тази жажда,
        с нейното изоставяне и отхвърляне,
        с освобождаването и откъсването от нея.


...(прескочен текст)
        

         Върховното пробуждане
 
         И докато не усвоих изцяло, о подвижници, това тристепенно дванайсетчленно безупречно знание за Четирите благородни истини, аз не достигнах до това пълно Пробуждане, което, о подвижници, е най-висше в тази изпълнена с богове и демони Вселена, в този свят на отшелници и жреци, богове и хора.
         Но щом като усвоих изцяло, о подвижници, това тристепенно дванайсетчленно безупречно знание за Четирите благородни истини, аз достигнах до това пълно Пробуждане, което, о подвижници, е най-висше в тази изпълнена с богове и демони Вселена, в този свят на отшелници и жреци, богове и хора.
          И тогава в мен възникна съвършено прозрение и познание:
          непоклатимо е освобождението на моя ум,
          последно е това мое раждане,
          не ще се раждам занапред отново.”
 
         Личният характер на висшето познание
 
         Така казал Всеблагия. Петимата подвижници с удовлетворение и радост посрещнали думите му. Но преди още те да отзвучат напълно, в почитаемия Конданна се разкрило девственочистото и неосквернимо око на висшето познание и той прозрял:
“Всичко, което възниква, е съставно и обречено на разпад.”

         Всепобеждаващата сила на Закона 
 
         Така било завъртяно от Всеблагия Колелото на Закона.   

         И възкликнали тогава обитаващите земята божества: “Завъртяно е вече от Всеблагия – край град Бенарес, в еленовия парк Исипатана – Колелото на Закона и никой в цялата Вселена – отшелник или жрец, бог или демон, върховно божество или друго същество – няма сила да спре неговия ход.”   
         Като чули това, възкликнали на свой ред и обитателите на първото небе – онова на Четиримата богове-пазители: “Завъртяно е вече от Всеблагия – край град Бенарес, в еленовия парк Исипатана – Колелото на Закона и никой в цялата Вселена – отшелник или жрец, бог или демон, върховно божество или друго същество – няма сила да спре неговия ход.”  
         Като чули това, възкликнали на свой ред и обитателите на второто небе – онова на Трийсет и тримата богове-господари: “Завъртяно е вече от Всеблагия – край град Бенарес, в еленовия парк Исипатана – Колелото на Закона и никой в цялата Вселена – отшелник или жрец, бог или демон, върховно божество или друго същество – няма сила да спре неговия ход.”   
         Като чули това, възкликнали на свой ред обитателите на третото небе – онова на Непознаващите страдания богове: “Завъртяно е вече от Всеблагия – край град Бенарес, в еленовия парк Исипатана – Колелото на Закона и никой в цялата Вселена – отшелник или жрец, бог или демон, върховно божество или друго същество – няма сила да спре неговия ход.”  
        Като чули това, възкликнали на свой ред обитателите на четвъртото небе – онова на Пребиваващите в доволство богове: “Завъртяно е вече от Всеблагия – край град Бенарес, в еленовия парк Исипатана – Колелото на Закона и никой в цялата Вселена – отшелник или жрец, бог или демон, върховно божество или друго същество – няма сила да спре неговия ход.”  
        Като чули това, възкликнали на свой ред обитателите на петото небе – онова на Наслаждаващите се на собствените си творения богове: “Завъртяно е вече от Всеблагия – край град Бенарес, в еленовия парк Исипатана – Колелото на Закона и никой в цялата Вселена – отшелник или жрец, бог или демон, върховно божество или друго същество – няма сила да спре неговия ход.”  
        Като чули това, възкликнали на свой ред обитателите на шестото небе – онова на Наслаждаващите се на чуждите творения богове: “Завъртяно е вече от Всеблагия – край град Бенарес, в еленовия парк Исипатана – Колелото на Закона и никой в цялата Вселена – отшелник или жрец, бог или демон, върховно божество или друго същество – няма сила да спре неговия ход.” 
        Като чули това, възкликнали на свой ред обитателите на висшите небеса – небесата на върховния бог Брахма: “Завъртяно е вече от Всеблагия – край град Бенарес, в еленовия парк Исипатана – Колелото на Закона и никой в цялата Вселена – отшелник или жрец, бог или демон, върховно божество или друго същество – няма сила да спре неговия ход.”  
       И в същия час, и в същата минута, в същия миг, в който този възглас прозвучал в небесата на върховния бог Брахма, всички десет хиляди световни системи, образуващи Вселената се разтърсили, разклатили, разлюлели и в нея изгряла всепроникваща Светлина, чието сияние превъзхождало многократно бляскавото величие на боговете.
      Тогава Всеблагия възкликнал:  
        “Ти прозря, Конданна! Ти прозря!” 
 

     От този ден започнали да наричат почитаемия Конданна – Конданна Прозрелия.