Обясни, о Лану

   -„Какво е това, което вечно съществува"? 

   - Пространството, вечното Анупадака (нямащо родители). 

   - Кое е това, което вечно е съществувало? 

   - Зародишът в Корена. 

   - Кое е това, което вечно си отива и идва? 

   - Великото Дихание.

   - Тогава съществуват ли три Вечни? 

   - Не, трите са единни. Това, което винаги е единно; това, което винаги е било, е единно; това, което извечно съществува и се разкрива, е също единно; това е Пространството. 

   - Обясни, о Лану (ученик). 

   - Единното е нерушим Кръг без окръжност, тъй като то е никъде и навсякъде. Единното е безкраен план на Кръга, който проявява диаметър само в Манвантаричните периоди. Единното е неделимата Точка, която никъде не се намира и навсякъде се вижда по време на тези периоди. То е Вертикална и Хоризонтална линия, Баща и Майка, връх и основа на Бащата, два края на Майката, в действителност недостигащи никъде, тъй като единното е пръстен, а също и кръговете, намиращи се в този пръстен. Светлина в Тъмнината и Тъмнина в Светлината; „Дихание, което е вечно".
То преминава отвън навътре, когато е навсякъде; и отвътре навън, когато е никъде (т.е. Майа(1)) един от Центровете(2). То се разширява и се свива (вдишване и издишване). Когато То се разширява, Майката разлива и разхвърля, когато се свива, Майката всмуква и събира. Това предизвиква периоди на Еволюция и Разлагане: Манвантара и Пралайа. Зародишът е невидим и огнен; Коренът (площта на кръга) е прохладен; но по време на Еволюцията и Манвантара нейната дреха е хладна и сияеща. Горещото дихание е Бащата, който изяжда потомството на многостранния елемент (разнородие) и оставя едностранния (еднороден). Хладното Дихание е Майката, която заражда, формира, ражда и отново ги приема в своето лоно, за да ги преобрази за новото Разсъмване (Деня на Брама или Манвантара)."

  1.Езотеричната философия, която разглежда всяко преходно нещо като Майа (или илюзията на неведението), неминуемо трябва да разглежда в тази светлина и всяка вътрешнокосмическа планета и тяло, тъй като те са организирани, т.е. преходни. Затова изразът „То преминава отвън навътре" и т.н, се отнася: първо, към зората на Манвантара или към Великата Нова Еволюция, след едно от пълните периодични разлагания на всяка съставна форма в Природата, от планетата до молекулата, в нейната ултимативна същност или елемент; и второ, към частична или местна Манвантара, която може да е слънчева или дори планетна 

   2. Под Център тук се разбира Център на енергията или космически фокус. Когато така нареченото „творение" или образуване на планети е завършено от тази сила, определяна от окултистите като Живот, а от науката като енергия, процесът протича отвън навътре, тъй като всеки атом съдържа в себе си творческата енергия на Божественото Дихание. И тогава, когато след абсолютна Пралайа, когато предшестващият материал се състои само от Единния Елемент, а Диханието се намира „навсякъде", последното действа отвън навътре. След Малката Пралайа, когато всичко остава in statu guo - в охладено състояние, така да се каже, подобно на луна, тогава при първия трепет на Манвантара планетата или планетите започват да възкръсват към живот отвътре навън.