БЪДЕЩАТА СИЛА

Guess wha...?

Този път том първи, книга втора, раздел IX:

РАЗДЕЛ IX

БЪДЕЩАТА СИЛА

НЕЙНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ И НЕВЪЗМОЖНОСТИ

   Можем ли да твърдим, че Силата е „движеща се Материя“ или „Материя в движение“ и проявление на Енергията или че Материята и Силата са феноменални, диференцирани аспекти на единна, първична, недиференцирана Космическа Субстанция?
Този въпрос се поставя във връзка със Стансата, където се говори за Фохат и неговите „Седем Братя или Синове“, с други думи, за причината и следствията на Космическото Електричество — Братята или Синовете на окултен език означават седемте първични сили на Електричеството, което е достъпно за физиците само в неговите чисто феноменални и най-груби проявления в космически и (в частност) в земен план. Те включват освен другите неща Звука, Светлината, Цвета и т.н. Какво ни казва науката за тези „Сили“? Звукът, казва тя, е усещане, предизвиквано от въздействието на атмосферните молекули върху барабанчето на ухото, което, пораждайки най-фини колебания в слуховия апарат, предава техните вибрации на мозъка. Светлината е усещане, предизвиквано от въздействието на неуловимо фини вибрации на ефира върху очната ретина.
   
   Същото казваме и ние. Но това са просто следствия, предизвикани в нашата атмосфера и в това, което е в непосредствен допир с нея, с една дума, всичко, което фактически влиза в пределите на нашето земно съзнание. Юпитер Pluvius е изпращал своя символ в капките на дъжда или водата, която, както твърдят, се състои от два „елемента“, разделяни и отново събирани от химията. Съставните молекули се намират в нейна власт, но атомите все още й се изплъзват. Окултизмът вижда във всички тези сили и прояви стълба, долните стъпала на която принадлежат на екзотеричната физика, а горните се издигат до тази жива, разумна и невидима мощ, която като правило се явява незаинтересувана Причина, а в изключителни случаи — съзнателна Причина на феномените, породени от чувствата и установени под формата на един или друг закон на Природата.


   Ние твърдим, че Звукът е преди всичко страшна окултна сила, че това е изумителна сила, която не би могло да уравновеси цялото електричество, получено от милиони Ниагари, дори и в най-малката Ј потенциалност, ако тя е насочена с Окултно Знание. Звукът може да бъде произведен с такова свойство, че Хеопсовата пирамида би се вдигнала във въздуха или умиращият (пo-скоро човек при последното си издихание) би бил съживен и изпълнен с нова енергия и сила.

   Тъй като звукът поражда или пo-скоро привлича в едно елементите, които пораждат озон, чието приготвяне излиза извън пределите на химията и е в пределите на алхимията. Той може дори да възкреси човека или животното, астралното или „жизненото тяло“ на които още не се е отделило безвъзвратно от физическото тяло като следствие на разкъсването на магнетичната или одическа нишка. Може да се допусне и да се повярва, че писателката, която три пъти е спасена от смърт чрез тази сила, може би разбира нещо от тези въпроси.

   И ако всичко това изглежда толкова ненаучно, че дори не заслужава да бъде отбелязано, тогава нека науката да обясни на какви механични и физични закони, които са й известни, се опират неотдавна демонстрираните феномени на така наречения двигател на Кили (Keely’s Motor). Какво е това, което действа като страшен възбудител на невидима, но ужасяваща сила, която не само е способна да приведе в движение машина от 25 конски сили, но дори е била използвана за повдигането на самата машина. При това ефектът се постига просто като се прокара лък по камертон, както беше повторно доказано. Ефирната сила, открита от Джон Уоръл Кили от Филаделфия, добре известен в Америка и Европа, не е халюцинация. Независимо от несполуките му при нейното използване (неуспех, подсказан и твърдян от някои окултисти от самото начало), феномените, демонстрирани от изследователя в течение на последните няколко години, са изумителни, почти граничещи с чудо не в смисъл на свръхестественото1, а в смисъл на свръхчовешкото. Ако успехът на Кили не бе осуетен, той би могъл в течение на няколко секунди да разложи цяла армия на атоми така лесно, както е довел до това състояние мъртвия бик.

   Молим читателя да обърне сериозно внимание на тази новооткрита мощ, която изследователят е нарекъл интерефирна Сила.
Според скромното мнение на окултистите, така както и на неговите най-близки приятели, Кили е бил и сега още се намира на прага на една от най-великите тайни на Вселената — тази, на която се крепи цялата тайна на физичните сили и езотеричното значение на символа „Световно Яйце“. Окултната философия, разглеждаща проявения и непроявения Космос като ЕДИНСТВО, символизира идейната представа на първия с това „Златно Яйце“, имащо два полюса. Положителният полюс действа в проявения свят на материята, докато отрицателният се губи в непознаваемата Абсолютност Sat — Битие2. Дали това се съгласува с философията на г-н Кили не можем да кажем, а освен това няма и голямо значение. Въпреки това неговите мисли за ефирно-материалния строеж на Вселената удивително си приличат с нашите, като в някои отношения са почти тъждествени. Ето какво казва той в талантлив очерк, съставен от г-жа Блумфилд-Мур, една богата и известна американка, чиито непрестанни усилия за търсене на истината никога няма да бъдат достатъчно оценени:

1 Думата „свръхестествен“ означава по-висш или извън природата. Природата и пространството са единни. Пространството за метафизиците съществува извън всякаква проява на сетива и е чисто субективно представяне независимо от старанията на материализма, който би искал насилствено да го свърже с това или онова възприятие. За нашите сетива пространството е достатъчно субективно, когато е взето независимо от нещо, съдържащо се в него. По какъв начин може тогава някой феномен или нещо друго да излезе извън границите или да се извършва извън границите на това, което няма граници? Когато пространственият обем става просто понятие и е мислим само във връзка с представянето на известни действия, както твърдят материалистите и физиците, те едва ли имат правото да определят и твърдят това, което може да е (или да не е) произведено от Силите, възникващи даже и в ограничени пространства, тъй като те нямат дори приблизителна представа за това какво са тези Сили.

2 Говорейки за Идеализма, неправилно го представят като „стари, онтологични предположения, че нещата или същностите съществуват независимо едно от друго и по някакъв друг начин, а не като термини на съотношения“ (Стало). Във всеки случай неправилно е да се твърди това за идеализма на Източната Философия и нейното познание, тъй като това е точно обратното.

  „Г-н Кили, обяснявайки работата на своята машина, казва: „При проектирането на всяка машина, построена до днес, никога не е бил открит метод за намиране на неутралния център. Ако това беше направено, трудностите на търсещите „перпетуум-мобиле“ биха свършили и този проблем би станал установен и действащ факт. Предварителен импулс от няколко фута би бил достатъчен, за да приведе такава машина в движение и да я накара да действа в продължение на векове. Замисляйки своята вибрационна машина, аз не търсех достигане на постоянно движение, а установих кръговрат, действително имащ неутрален център, който се намира в такова положение, че може да бъде възбуждан от моя вибрационен ефир и докато се намира под въздействието на посочената субстанция, той на практика е машина, която не е зависима от масата (или земното кълбо1), което се дължи на забележителната скорост на вибрационния кръговрат. Въпреки това, независимо от нейното съвършенство, тя се нуждае от захранване с вибрационен ефир, за да се направи от нея независим двигател... Всички конструкции изискват основа, устойчивостта на която би съответствала на масата, която те поддържат, но основите на Вселената почиват на точката на пустота, значително по-малка, отколкото е молекулата, или (за да изразим по-добре тази истина) на интерефирна точка, но за разбирането на това понятие се изисква безграничен ум. Да се погледне в дълбините на ефирния център, е равносилно на търсенето на предел в обширното пространство на небесния ефир само с тази разлика, че „едното е положително поле, докато другото е отрицателно поле“.
Именно това е, както лесно може да се види, Източната Доктрина. Интерефирната точка на г-н Кили е Лайа-точката на окултистите, но това все пак не изисква „безграничен ум, за да бъде разбрано“, а само особена интуиция и способност да се проследи нейното скрито място в този свят на Материята. Разбира се, центърът Лайа не може да бъде създаден, но интерпланетен вакуум може да се образува, както е доказано с проявяването на звуци на камбанки в пространството. Въпреки това г-н Кили говори като несъзнателен окултист, когато отбелязва в своята теория на планетното равновесие (suspension):

  „Що се отнася до обема на планетите, бихме искали да попитаме как от гледна точка на науката може да съществува огромната разлика в обема на планетите без нарушаване на хармоничното действие, което винаги ги е характеризирало. Аз мога да отговоря по подходящ начин на този въпрос само като приложа последователен анализ, започвайки с въртящите се ефирни центрове, установени от Създателя2, с тяхната притегателна или акумулираща сила. Ако вие попитате що за сила е тази, която дава на всеки ефирен атом неговата непостижима скорост на въртене (или начален импулс), аз ще трябва да отговоря, че нито един човешки ум никога не ще бъде в състояние да разбере това. Философията на акумулацията е цялостно доказателство, че подобна мощ е била дадена. Площта (ако можем така да се изразим) на подобен атом, проявява по отношение на притегателните или магнитните, избирателните или устремяващите фактори цялата поглъщаща сила и цялата сила на съпротивление, които характеризират планетата с най-голяма величина — следователно с продължаването на акумулацията пълното равновесие остава същото. След като този малък център се е установил, силата, която би била необходима за неговото преместване, трябва да е толкова огромна, колкото и за преместването на най-голямата планета. Когато този атомен неутрален център се измества, планетата трябва да го следва. Неутралният център носи пълната тежест на акумулацията от самото начало и остава същият, завинаги уравновесен, във вечното пространство“.

1 Независима в известен смисъл, но неразделна с нея (масата).

2 „По-вероятно от Фохат“ — би възразил окултистьт.

   Кили илюстрира своята идея за „неутралния център“ по следния начин:

   „Да си представим, че след акумулацията на планета с произволен диаметър, да кажем приблизително 20 000 мили (размерът няма никакво отношение към въпроса), стане някакво изместване на целия материал (с изключение на кората, дебела 5000 мили), което оставя празнота между кората и центъра с размер на обикновена билярдна топка. За да се приведе в движение тази малка маса, би била нужна сила толкова огромна, колкото и за преместването на обвивката от 5000 мили дебелина. Освен това тази малка централна маса би поддържала вечно тежестта на тази кора, като я удържа на равно разстояние, и не би съществувала обратна сила, колкото и да е голяма, която би могла да ги накара да се допрат. Въображението е разтърсено пред гледката на огромния товар, натрупан върху тази точка на центъра, където теглото изчезва... Ето какво разбираме под термина „неутрален център“.“

   И това е, което окултистът разбира като Лайа-център.
Гореказаното е обявено от много хора за „ненаучно“. Но „ненаучно“ е всичко, което не е утвърдено от физичната наука и не се придържа към нейните строго правоверни пътища. Ако обяснението, дадено от самия изобретател, не бъде прието (неговите обяснения са напълно ортодоксални от духовна и окултна гледна точка, а не от тази на материалистичната, спекулативна наука, наричана точна), какво може да възрази науката на вече демонстрираните факти, които повече не могат да се отричат? Окултната философия издава някои от своите най-важни и съществени тайни. Тя ги отронва като скъпоценни бисери, една след друга, на голямо разстояние, и то само когато я подтиква към това еволюционната вълна на прилива, носеща човечеството бавно и в безмълвие, но неотклонно към зората на Шестата Раса на човечеството. След като тези тайни излязат изпод вярната защита на техните законни наследници и пазители, те престават да са окултни, превръщат се във всеобщо достояние и трябва да се подложат на риска да станат пo-скоро проклятие, отколкото благоговение в ръцете на себелюбивите — Каините на човечеството. Въпреки това, когато се раждат личности, подобни на изобретателя на ефирната сила, хора с особени умствени и психични способности1, на тях обикновено по-често им помагат, отколкото да ги оставят да вървят без помощ и сами да си пробиват път — ако бъдат предоставени на своите собствени сили, те скоро стават жертва на мъченичеството или плячка на недобросъвестни спекуланти. Но на тях им помагат само при условие, че няма да станат (съзнателно или несъзнателно) допълнителна заплаха за своя век — опасност за бедните, ежедневно принасяни в жертва от по-малко богатите на най-богатите2. Това изисква кратко отстъпление и пояснение.

1 Причината за подобни способности е дадена по-нататък.

2 Гореказаното е било написано през 1886 г., когато надеждите за успех на „Двигателя на Кили“ са били в апогея си. Всяка дума, казана тогава от авторката на този труд, се е оказала справедлива и сега само няколко забележки са били добавени предвид неуспеха на Кили. Неуспех, който сега се признава и от самия изобретател. Макар и да използваме думата „неуспех“, читателят трябва да разбира това в относителен смисъл, тъй като, както обяснява г-жа Блумфилд-Мур: „Кили е съгласен, че е излъган в своите надежди да приложи вибрационната сила в механиката в неговия първи и втори метод на експерименталното изследване; той е бил принуден или да признае търговския неуспех, или да изпробва трети метод, като тръгва от същото основание или принцип, търсейки успех по друг канал“. И този „канал“ се намира на физически план.
Преди около дванадесет години, по време на стогодишната изложба във Филаделфия, авторката, отстъпвайки пред настойчивите молби на един теософ (един от ранните почитатели на г-н Кили), му повторила това, което е чула от източника, в чийто авторитет тя никога не се е съмнявала.

Беше казано, че изобретателят на „Само-Двигателя“ е на езика на кабалистите „природен магьосник“, че той е бил и ще остане в неведение относно пълния размер на своите сили и ще усвои само тези, които е намерил и установил в своята собствена природа —първо, защото, приписвайки намереното на погрешен източник, той никога не би могъл да им даде пълно развитие; второ, защото е било свръх силите му да предаде на другите това, което е било вродена способност в неговата особена природа. Следователно цялата тайна не би могла да се предаде на никого за постоянно практическо и целево използване1.

1 Ние разбрахме, че тези забележки са неприложими към последното откритие на Кили. Само времето може да установи точната граница на неговите постижения.

Индивидите, родени с такава способност, не са толкова малко. Причината да не се чува за тях по-често се крие във факта, че те почти винаги живеят и умират в пълно неведение за притежаваните анормални сили. Г-н Кили притежава сили, които се наричат анормални, само защото за тях също толкова малко знаят в наши дни, колкото са знаели за циркулацията на кръвта до времената на Харвей. Кръвта е съществувала и е циркулирала в първия човек, роден от жена, така както тя действа и сега — по същия начин е съществувал и съществува в човека принцип, който може да контролира и насочва ефирната вибрационна Сила. Той съществува във всички тези смъртни, вътрешната същност на които изначално е свързана (по силата на техния непосредствен произход) с тази група на Дхиан-Коганите, които наричат „Първо-родени от Ефира“. Човечеството, разглеждано от психична гледна точка, се подразделя на различни групи, като всяка група е свързана с една от групите на Дхиан-Коганите, първоначално създали психическия човек — (вж. параграфи 1, 2, 3, 4, 5 в Коментарите на Станса VII). Кили е много облагодетелстван от съдбата в това отношение и (бидейки освен психичен феномен още и гений в механиката) може да достигне най-поразителни резултати. Той вече достигна някои — повече надали друг смъртен на нашия век, който не е посветен в заключителните Мистерии, би могъл да постигне. Това, което той е извършил, както справедливо казват неговите приятели, е напълно достатъчно, „за да бъдат разрушени с чука на науката идолите на науката“ — идоли на материята на глинени крака. Авторката нито за минута няма намерение да противоречи на г-жа Блумфилд-Мур, когато тя в своята брошура „Психична Сила и Ефирна Сила“ твърди, че г-н Кили, като философ:

   „е достатъчно висок по дух, достатъчно мъдър и велик в своето мъжество, за да преодолее всички трудности и да застане накрая пред лицето на света като най-велик изобретател и изследовател“.
Тя пише също така:

  „Ако Кили се беше ограничил дори само с това, че е извел учените от мрачните области, където те напредват чрез опипване, в открития простор на стихийната сила, където привличането и сцеплението са разтревожени в своите убежища и са привлечени към употреба и където от единното начало блика безкрайна енергия под различни форми, той би достигнал безсмъртна слава. Ако той докаже, с цел да разруши материализма, че Вселената е одушевена от тайнствен принцип, на който материята, колкото и да е организирана, е напълно подчинена, той ще е най-великият духовен благодетел на нашата раса, превъзхождащ всички, които някога е виждал нашият съвременен свят. Ако му се удаде при лечение на болест да замени с някакви по-фини сили на природата тези грубо материални въздействия, които са изпратили в гробищата по-голямо количество хора, отколкото войната, чумата и гладът взети заедно, той ще заслужи и ще получи благодарността на човечеството. Всичко това и много повече ще извърши Кили, ако той и тези, които са следили неговия напредък ден след ден, в течение на много години, не са нетърпеливи в своите очаквания“.

  Същата особа в своя памфлет „Keely’s Secrets“1 цитира следната извадка от статия, написана в „Theosophist“ преди няколко години от авторката на този том:

1 „Theosophical Siftings“, № 9.

„Автор № 5 от памфлетите, издадени от Теософското издателско дружество под заглавие: „Какво е Материя и какво е Сила“, казва: „Учените току-що са открили „четвъртото състояние на материята“, докато окултистите преди векове са проникнали зад пределите на шестото, и поради това те не допускат, а знаят за съществуването на седмото и последно“. Това знание съдържа една от тайните на така наречената „сложна тайна на Кили“. Мнозина вече знаят, че неговата тайна съдържа „увеличение на енергията“, изолиране на ефира и използване на динасферичната сила в механиката“.
Неговият неуспех да доведе своите открития до логичен завършек е несъмнен за окултистите именно защото откритието на Кили би довело до овладяване на една от най-окултните тайни — тайна, която никога не може да бъде дадена за владеене от масите. Но за това ще говорим по-подробно нататък. Дори при всички условни ограничения това откритие може да се окаже във висша степен благодетелно, тъй като:

   „Крачка след крачка, с търпелива настойчивост, която след време ще бъде оценена от света, този човек гений е правил своите изследвания, преодолявайки огромни трудности, непрестанно заставащи на пътя му, които са изглеждали за всички (освен за него) непреодолими прегради за по-нататъшен напредък. Никога пръстът на съдбата не е показвал така определено часа, когато всичко се подготвя за проявяването на новия вид сила, очаквана от човечеството. Природата, винаги неохотно издаваща своите тайни, се вслушва в изискването, което Ј предявява нейната повелителка Необходимостта. Въглещните залежи на планетата не ще смогнат за дълго време да задоволят растящите потребности от въглища. П?рата достигна своя краен предел на сила и не отговаря на нуждите на века. П?рата знае, че дните Ј са преброени. Електричеството чака, затаило дъх, приближаването на своята сестра помощничка. Въздушните кораби стоят, така да се каже, на котва, очаквайки силата, която ще направи въздухоплаването нещо по-голямо от една мечта. Така лесно, както хората контактуват чрез телефона от вкъщи със своите кантори, така и жителите на отделните континенти ще говорят през океаните. Въображението като че ли се парализира, когато се опитва да предвиди великите резултати, които ще даде това чудесно откритие, когато се приложи към изкуството и механиката. Динасферичната сила, овладявайки престола, от който тя ще измести парата, ще управлява света с такава мощ в интерес на цивилизацията, че нито един пределен ум не ще може да отчете всички последствия. Лоренц Олифант в своя предговор към „Научна Религия“ казва: „Зората на новото морално бъдеще започва да трепти над човешката раса — от която тя без съмнение много се нуждае“. По никакъв друг начин не би могло да започне това ново морално бъдеще така широко и така универсално, както ако динасферичната сила получи приложение за благите цели на живота“.
Окултистите са готови да признаят това заедно с красноречивия писател. Молекулярната вибрация без съмнение е „законно поле за изследванията на Кили“ и създадените от него открития ще бъдат признати за превъзходни — но само в неговите ръце и чрез неговото посредничество. Засега светът ще получи това, което е безопасно да му се довери. Истината за това твърдение, изглежда, още не е осъзната от самия изобретател, след като той изразява пълна увереност, че ще изпълни всичко, което е обещал, и че след това ще го предостави на света, но тази истина ще застане пред него, и то в недалечно бъдеще. Казаното от Кили по повод на неговата работа е съществено доказателство за това.

   „Наблюдавайки действието на моята машина, посетителят, ако иска да получи дори приблизителна представа за нейния modus operandi, трябва да отхвърли всяка мисъл за машините, действащи на принципа на налягането и задвижването чрез разширяване на п?рата или друг аналогичен газ, който се удря в препятствие, каквото е буталото в парната машина. Моята машина няма нито бутало, нито ексцентрици, също както няма и следа от налягане, създавано в машината, каквито и да са нейните размери или обем. Моята система във всичките Ј части и подробности, както в развитието на моята сила, така и във всеки начин на нейното прилагане, почива и се основава на симпатическата вибрация. По никакъв друг начин не е възможно да се пробуди или развие моята сила и също така би било невъзможно да се приведе в движение моята машина на друг принцип... Въпреки това тази система е правилна и занапред всички мои операции ще се водят по този начин, т.е. моята сила ще се ражда, моята машина ще се привежда в движение, моето оръдие ще действа посредством жица. Само след много години неуморен труд и почти безбройни опити, изискващи построяване на голямо количество най-странни механични съоръжения и внимателно изследване и изучаване на феноменалните свойства на субстанцията „ефир“, направени per se, бих могъл да мина без сложния механизъм и да достигна, както твърдя, овладяването на най-фината и страшна сила, с която оперирам.“

   Подчертаните от нас места имат пряко отношение към окултната страна на приложението на вибрационната Сила, която Кили нарича „симпатическа вибрация“. „Жицата“ обаче е крачка назад или надолу от чисто ефирния план към земния. Изобретателят е направил чудеса (думата „чудеса“ не е твърде силна), действайки само чрез интерефирната Сила, пети и шести принцип на Акаша. Започвайки с генератора (парния котел) с шест фута дължина, той стигнал до такъв, който бил не по-голям от старовремски сребърен часовник, а това вече само по себе си представлява чудо на гения на механиката, но не на духовния гений. Както прекрасно е било казано от неговата голяма покровителка и защитница г-жа Блумфилд-Мур:


   „Двата вида сили, над които е правил опити, и феномените, които ги съпровождат, са антитези една на друга“.

   Едната сила е била раждана от него и действала чрез него. Никой от онези, които биха повторили това, което той е направил, не биха могли да получат същите резултати, тъй като при това е действал ефирът на Кили, докато ефирът на Смит или Браун завинаги би останал без резултат. Затруднението на Кили е било досега именно в това, че той не е могъл да създаде машина, която да развие и регулира силата без намесата на „волевата сила“ или личното въздействие на оператора, съзнателно или несъзнателно. В това той не е имал успех, тъй като никой освен него не е могъл да приведе в действие неговата машина. От окултна гледна точка това е било много по-голямо постижение, отколкото „успехът“, който той е очаквал от своята жица, но резултатите, получени от пети и шести план на ефирната или астралната сила, никога няма да бъдат допуснати да служат за комерчески цели и пътища за напредък. Организмът на Кили е непосредствено свързан с проявата на неговите забележителни резултати и това се доказва от следното твърдение, направено от едно лице, отблизо познаващо великия изобретател:

   „Веднъж акционерите на „Keely Motor Co“ поставили един човек в работилницата му с цел да открият неговата тайна. След шестмесечно следене той казал веднъж на Кили: „Сега аз зная как се прави това“. Те току-що заедно били сглобили машината и Кили управлявал регулатора, който подавал и прекратявал потока на силата. „Опитайте тогава“ — последвал отговор. Човекът завъртял крана и нищо не станало. „Покажете ми отново как го правите“ —помолил човекът. Кили се съгласил и механизмът веднага се задействал. Отново другият опитал, но безрезултатно. Тогава Кили поставил ръката си на рамото му и казал още веднъж да пробва. Той го направил и резултатът бил, че моментално се появил ток“.
Този факт, ако е достоверен, решава въпроса.
Казват, че г-н Кили определя електричеството „като известен вид атомична вибрация“. Той е напълно прав, но това е електричество на земен план и в земни съотношения (корелации). Той изчислява:

Молекулярни вибрации 100 000 000 в секунда
Интермолекулярни 300 000 000 “
Атомични 900 000 000 “
Интератомични 2 700 000 000 “
Ефирни 8 100 000 000 “
Интерефирни 24 300 000 000 “

    Това потвърждава нашата позиция. Не съществуват вибрации, които могат да се изчислят (дори приблизително) зад пределите на „царството на четвъртия син на Фохат“, според окултната терминология, или на това движение, което съответства на образуването на лъчистата материя на Крукс, необмислено наречена преди няколко години „четвърто състояние на материята“ — на това наше земно кълбо.

    Не е трудно да се отговори на въпроса, защо на Кили не е било позволено да престъпи известна граница. Това, което той несъзнателно е открил, е страшна сидерална (пространствена) сила, известна още на Атлантите и наричана от тях Маш-Мак и на която арийските Риши дават название в своята Астра-Видя, което ние не искаме да издадем. Това е Врил, за който говори Булвер Литон в своето съчинение „Бъдещата Раса“ и Врил на всички бъдещи раси на нашето човечеството. Названието Врил може да е измислица, но самата сила е факт, който в Индия предизвиква толкова малко съмнение, колкото и съществуването на самите Риши, тъй като тази Сила е спомената в много езотерични книги.

   Това е вибрационна сила, която бидейки насочена против армията чрез Агниратха (монтиран на летящ кораб според инструкциите, намиращи се в Астра-Видя), би превърнала в пепел 100 000 души и слонове така лесно, както и една мъртва мишка. Тя е представена във вид на алегория във Вишну-Пурана, в Рамайяна и други произведения, както и в сказанието за мъдреца Капила, „погледът на който превърнал 60 000 синове на цар Сагар в планина от пепел“, и тази сила е обяснена в езотеричните трудове, където е наречена Капилакша — Окото на Капила.

   Нима тази сатанинска Сила може да се даде на нашето поколение като добавка към неговия запас от анархични играчки, известни като меленит, динамичен часовников механизъм, взривяващи се портокали, „кошници с цветя“ и други под такива невинни названия? Нима тази разрушителна Сила, която, веднъж попаднала в ръцете на съвременния Атила, кръвожадния анархист, за няколко дни би могла да доведе Европа в нейното примитивно хаотично състояние без нито един останал жител, който да разказва за станалата драма; нима такава Сила може да стане общо достояние на всички хора в еднаква степен?

   Това, което вече е постигнал Кили, е изключително велико и забележително. Пред него има достатъчно работа в демонстрирането на неговата нова система, за да „усмири гордостта на учените материалисти, откривайки тези тайни, които лежат зад пределите на света на материята“, без да открие, волю-неволю, това на всички. Тъй като, без съмнение, спиритуалистите и психиците, достатъчно добре представени сред европейските армии, биха се оказали първите, които ще изпитат лично върху себе си последствията от разкриването на подобни тайни. Хиляди сред тях биха се оказали бързо в синия ефир, вероятно с населението на цяла страна за компания, ако подобна сила бъде напълно открита (без дори да бъде изцяло обнародвана). Откритието в цялата му пълнота за няколко хиляди години напред (или дори, да кажем, за стотици хиляди) ще е преждевременно. То ще бъде на посоченото място и в подходящо време само тогава, когато великият ревящ поток на глада, страданията и нискозаплатения труд се отдръпне назад, когато справедливите изисквания на мнозинството бъдат накрая чути и удовлетворени и когато от пролетариата остане само наименованието и утихне острият вопъл за хляб, който действително се носи по целия свят, без да привлича вниманието. Това може да се ускори чрез разпространение на образованието и откриване на нови възможности за труд и преселване с по-добри перспективи, отколкото съществуват сега (включително и на някакъв нов континент, който може да се появи). Само тогава Двигателят и Силата на Кили, както първоначално са се представяли на него самия и на неговите приятели, ще се търсят, тъй като тогава те ще бъдат по-необходими на бедните, отколкото на богатите.
Засега силата, открита от него, ще работи чрез проводници и ако му се удаде, това ще е достатъчно, за да бъде обявен за велик изобретател на нашата епоха.

   Това, което г-н Кили говори за Звука и Цвета, е също правилно от окултна гледна точка. Вслушайте се в неговите думи, както ако той беше питомец на „Боговете Разобличители“ и е потапял своя поглед в продължение на целия си живот в дълбините на Отеца-Майка Ефир.

   Сравнявайки разредеността на атмосферата с разредеността на ефирните изтичания, получени чрез изобретения от него начин за раздробяване на молекулите на въздуха с помощта на вибрациите, Кили казва:

    „Това е като преграда по отношение на водорода. Молекулярното раздробяване на въздуха ни води само до първото подразделение; интермолекулярното — към второто; атомното — към третото; интератомното — към четвъртото; ефирното — към петото; и интер-ефирното — към шестото подразделение или към положителното съединение със светоносния ефир1. В „увода“ аз приведох доводи, че това е вибрираща обвивка на всички атоми. В моето определение за атома не се ограничавам с шестото подразделение, където този светоносен ефир се образува в своя груб вид, както доказват моите изследвания2. Възможно е тази мисъл да бъде обявена от физиците на нашето време за измислица на необуздано въображение. Възможно е с времето тази теория да получи осветляване, което ще открои нейната простота за научно изследване. Засега аз мога само да я сравня с планета в тъмно пространство, където светлината на слънцето на науката още не е проникнала... Твърдя, че звукът, както и миризмата са реална субстанция, с неподозирана разреденост, излизаща от тялото, в което тя е била предизвикана чрез външно въздействие и изхвърляща абсолютни частици материя, интератом-ни частици със скорост 1120 фута в секунда (20 000 в пустота). Излъчената субстанция е част, трошичка от цялата активизирана маса и ако (масата) постоянно се поддържа в подобно състояние, в течение на определен цикъл от време тя би била напълно погълната от атмосферата или по-точно би преминала от атмосферата в по-висока степен на разреденост, съответстваща на условията на подразделението, което обуславя нейното освобождаване от тялото, в което е заключена... Звуците, издавани от камертоните (вибрационни вилки), разположени така, че да предизвикват ефирни акорди, разсейват своите (сложни) тонове и проникват напълно във всички субстанции, които попадат в сферата на тяхното атомично бомбардиране. Ударът на камбаната в пустота освобождава тези атоми със същата скорост и обем, както и ударът в открита въздушна среда, и ако вибрациите на камбаната се поддържат непрекъснато в течение на няколко милиона столетия, тя би се върнала към своя първоначален елемент. Ако стаята е херметично затворена и достатъчно здрава, обемът на пустотата, който е около камбаната, би се оказал под налягане няколко хиляди фунта на квадратен дюйм вследствие на образувалата се разредена субстанция. Според мен звукът (точно дефиниран) е нарушение на атомичното равновесие, предизвикващо разделяне на истинските атомични телца (частици), като при това субстанцията, освободена по този начин, би трябвало да принадлежи към известен вид ефирен ток. При такива условия ще бъде ли неразумно предположението, че ако този ток се поддържа и тялото губи по този начин своя елемент, с течение на времето то ще изчезне напълно? Всички тела първоначално са създадени от този силно разреден ефир, независимо дали е животно, растение или минерал, и те се връщат към своето високогазообразно състояние само след като бъдат приведени в състояние на диференциално равновесие... Що се отнася до миризмата, можем да получим някаква определена представа за нейната извънредна, забележителна разреденост, ако вземем предвид, че обширно пространство на атмосферата може да се проникне за дълги години от една прашинка мускус, която, ако се претегли след този дълъг промеждутък от време, няма да отбележи чувствително намаляване на теглото. Големият парадокс по отношение изтичането на благовонните частици се състои в това, че те могат да бъдат удържани в стъклен съд! Ние имаме тук субстанция с много по-голяма разреденост, отколкото стъклото, което я съдържа, и въпреки това тя не може да се измъкне. Това е като сито с дупчици, достатъчно големи, за да пропуснат камъчета, и в същото време удържащи финия пясък, който не може да се изсипе — фактически това е молекулярен съд, съдържащ атомична субстанция. Този проблем би смутил всеки, който би се спрял пред неговото признаване. Но колкото и безкрайно разредена да е миризмата, тя е много груба в сравнение със субстанцията на подразделението, което управлява — магнетичния ток (ток на симпатия, ако искате така го наречете). Това подразделение следва веднага след звука, но е пo-висше от него. Действието на изтичане на магнита съвпада донякъде с възприемащата и разпределящата част на човешкия мозък, който постоянно отдава все по-малка пропорция от получаваното количество. Това е велик пример за контрол на ума над материята, който постоянно износва физическото дотогава, докато не настъпи разпадане. Магнитът губи своята сила в същата пропорция и става инертен. Ако отношенията, съществуващи между ума и материята, биха могли да се изравнят и запазят в този вид, ние бихме живели в нашето физическо състояние вечно, тъй като не би имало физическо износване. Но това физическо износване води до своя логичен завършек, към източник на много по-високо развитие — т.е. към освобождаване на чистия ефир от грубо молекулярното, което според мен е твърде желателно“.1

1 Из статията на г-жа Блумфилд-Мур — „Нова Философия“.

   Може да се отбележи, че с изключение на някои малки разми-навания нито един адепт или алхимик не би могъл по-добре да обясни тези теории от гледна точка на съвременната наука, колкото и да протестира последната против тези нови възгледи. Във всичките си основни принципи, ако не и в детайли, това е чист Окултизъм и освен това е съвременна натуралистична философия.
Каква е тази нова Сила (ако науката не предпочете да Ј даде друго наименование), действията на която са неоспорими — както това е признато от няколко естественици и физици, посетили лабораторията на Кили и лично засвидетелствали произведените от него поразяващи действия? Какво е това? Не е ли „вид движение“ в пустота, тъй като няма Материя за неговото пораждане, с изключение на Звука — друг „вид движение“, чувство, предизвикано подобно на цвета от вибрации? Ние напълно вярваме в тези вибрации като в най-близка и непосредствена причина за всички подобни възприятия, но отхвърляме едностранната научна теория, че няма друг фактор, който може да се разглежда като че е извън нас, с изключение на ефирните и атмосферните вибрации.

   В дадения случай американските субстанциалисти, макар и да са твърде антропоморфични и материалистични в своите виждания, за да могат последните да бъдат приети от окултистите, не грешат, когато възразяват на г-жа М. С. Орган, доктор по медицина, че:

   „В обектите, отнасящи се по своя строеж към нервите, провеждащи животинските усещания, трябва да съществуват свойства положителни и съществени, без които не може да има възприятие. Никакво впечатление не може да се произведе на мозъка, нервите или ума — никакъв стимул за действие, — ако няма действено и непосредствено предаване на субстанциална сила. („Субстанциална“, разбира се, доколкото тя се явява такава в обикновения смисъл на думата в тази Вселена на Илюзията и Майа, а не в действителност.) Тази Сила може да е най-фина и най-високо нематериална Същност (?). Въпреки това тя трябва да съществува, тъй като нито едно сетиво, нито един елемент или способност на човешкото същество не може да получи възприятие или стимул за действие, ако някаква субстанциална сила не влиза в съприкосновение с него. Това е основен закон, обхващащ целия органичен и умствен свят. В истински философски смисъл не съществува такова нещо като независимото действие, тъй като всяка сила или субстанция се намира в съотношение с друга сила или субстанция. Ние можем със същата вероятност и основание да твърдим, че нито една субстанция не притежава присъщите Ј вкусови свойства или някакво обонятелно свойство — че вкусът и обонянието са просто усещания, предизвикани от вибрации, и (следователно) са само илюзия на животинските възприятия“.

   Съществуват множество трансцедентални причини, приведени в движение (така да се каже) при произвеждането на тези феномени, които надхвърлят нашето тясно поле на познание и могат да бъдат разбрани и проследени до своя източник само от духовните способности на Адепта. Те, както ги пояснява Асклепий на Царя, са „невеществени веществености“, подобно на тези, които се появяват в огледалото, и онези „абстрактни форми“, които виждаме, чуваме и миришем в нашите сънища и видения. Какво отношение имат към тях „видовете движение“, светлината и ефирът? Ние ги виждаме, чуваме, миришем и чувстваме, следователно те за нас са такива реалности в нашите сънища, както и всяко друго нещо на този план на Майа.