metatron

metatron

за блога...:



"Знанието е над всичко. Всеки, който е принесъл частица знание, вече е благодетел на човечеството. Всеки събрал искрите на знанието, ще бъде даващ светлина.
Да се научим да пазим всяка крачка на научното познание. Пренебрежението към науката е потапяне в тъмнина. Всеки има право да получи достъп до учението.
Прочетете съчинението, наситено със стремеж към истината. Невежите сеят предубеждения, като сами даже не си превят труда да прочетат книгата. Най-утвърждаващия труд наричат отрицание. Признаването на Висшите Принципи се смята за кощунство. Наистина предрасъдъкът е лош съветник.
Но не бива да се отминават всички събрани познания. Да не забравим да отдадем признателност на тези които със своя живот са въплатили Знанието."


Елена Блаватска "Тайната Доктрина"

петък, 27 декември 2013 г.

Book of Dzyan


                          СТАНСИ ДЗИАН

                   
  
                            СТАНСА I


1.Предвечната Майка, Раждаща, скрита в своите Покрови, Вечно Невидими, още веднъж дрямала в продължение на Седем Вечности.


2.Време не е имало, то почивало в Безкрайните Недра на Продължителността.


3.Вселенският Разум не съществувал, тъй като нямало Ах-хи, за да го побере.


4.Седемте Пътя към Блаженството ги нямало. Не съществували и Великите Причини на Страданието, тъй като нямало никого за пораждането им и за съблазняване от тях.


5.Единна Тъмнина изпълвала Безкрайното Всичко, тъй като Бащата-Майка и Синът още веднъж бяха едно и Синът не се е пробудил още за Новото Колело и за Странствания с Него.


6.Седем Превисши Властелина и Седем Истини престанали да съществуват, и Вселената - Син на Необходимостта - била потопена в Паранишпана, за да бъде издишана от това, което го има и в същото време го няма. Не съществувало нищо.


7.Причините на Съществуването изчезнали; бившето Видимо и Съществуващо Невидимо почивали във Вечното Не-Битие - Единното Битие,


8.Само Единната Форма на Съществуване, безпределна, безкрайна, безпричинна, се простирала, почивайки в Сън, лишен от. Съновидения; Животът - безсъзнателен - пулсирал във Вселенското

Пространство, в тази Всесъщност, която се усеща от отвореното Око на Дангма.


9.Но къде е била Дангма, когато Алайа на Вселената е била в Парамартха и Великото Колело е

било Анупадака?



                           СТАНСА II


1. ...Къде са били Строителите, Лъчезарните синове на Зората на Манвантара?... В непознаваемата Тъмнина, в техните Ах-хи на Паранишпана. Създателите на Формите на Не-Формата - Корен на света - Деваматри и Свабхават почивали в Блаженството на Не-Битието.


2....Къде е било Безмълвието? Къде Слухът, за да се почувства то? Не, нямало нито Безмълвие, нито Звук; нищо, освен Неруши-мото Вечно Дихание, непознаващо себе си.


3.Часът още не е ударил; Лъчът още не е проникнал в Зародиша; Матрипадма още не е набъбнала.


4.Нейното Сърце още не се е разкрило за влизането на Единния Лъч, за да го повали после като Три в Четири в недрата на Майа.


5.Седемте още не са се родили от Тъканта на Светлината. Единната Тъмнина е била Баща-Майка, Свабхават; и Свабхават била в тъмнина.


6.Тези Двамата са Зародишът и Зародишът е един. Вселената е била още скрита в Божествената Мисъл и в Божественото Лоно.


                           СТАНСА III


 1....Последният Трепет на Седмата Вечност трепти в Безкрайността. Майката набъбва, разпространявайки се отвътре навън, като пъпката на Лотоса.


2.Трепетът се разпространява, докосвайки със своето Стремително Крило цялата Вселена и Зародиша, пребиваващ в Тъмнина -Тъмнина, която диша над дремещите Води на Живота.


3.Тъмнината излъчва Светлина и Светлината отронва самотен Лъч във Водите, в Дълбините на Майчиното Лоно. Лъчът пронизва Девственото Яйце, Лъчът събужда трепет във Вечното Яйце и отронва Зародиша не-вечен, който се сгъстява в Световно Яйце.


4.Трима падат в Четири. Лъченосното естество се оседморява; Седем са вътре, Седем отвън. Сияещото яйце, троично в себе си, се пресича, разпространявайки се с млечнобели Съсиреци в Дълбините на Майката, в Корена, растящ в Недрата на Океана на Живота.


5.Коренът остава, Светлината остава, Съсиреците остават и все пак Оеаоhоо е Един.


6.Коренът на Живота бил във всяка Капка на Океана на Безсмъртието и Океанът бил Лъчезарна Светлина, която била Огън и Топлина, и Движение. Тъмнината изчезнала и повече не съществувала; и тя изчезнала в своето Естество, в Тялото на Огъня и Водата, на Бащата и Майката.


7.Виж, о Лану, Детето Лъчезарно на тези Двама, несравнимо, блестящо величие - Пространството на Светлината, Сина на Пространството на Тъмнината, възникващ от Дълбините на Великит Тъмни Води. Това е Оеаоhоо Младши. Той сияе като Слънце, той е Пламтящ, Божествен Дракон на Мъдростта; Ека е Чатур и Чатур си взема Три, и Съюзът поражда Сапта (седем); в него са Седмина, които стават Тридаша, Сонми и Множества. Съзри го - приповдигащия Покрова и разгръщащ го от Изток на Запад. Той скрива Горното и оставя Подножието открито, като Велика Илюзия. Той набелязва място за Блестящите и превръща Горното в безбрежно Море на Огъня и Единното Проявено във Великите Води.


8.Къде е бил Зародишът? И къде сега е Тъмнината? Къде е Духът на Пламъка, горящ в твоя Светилник, о Лану? Зародишът е ТО и ТО е Светлината, Белият, Блестящ Син на Бащата, скрит в Тъмнината.
 
9.Светлината е Хладен Пламък и Пламъкът - Огън, и Огънят ражда Топлина, произвеждащите Вода - Водата на Живота във Великата Майка.


10.Бащата-Майка тъче Тъкан; горният й край е прикрепен към Духа, към Светлината на Единната Тъмнина, а долният - към Сенчестия край, към Материята; и тази Тъкан е Вселената, изтъкана от Две Същности, слети в едно, което е Свабхават.


11.Тя се разширява, когато Диханието на Огъня е над нея; тя се свива, когато диханието на Майката я докосва. Тогава Синовете се разделят и разпръсват, за да се върнат в Лоното на Майката със завършването на Великия Ден, да се съединят отново с нея. Когато Тя се охлажда, става сияеща. Нейните Синове се разширяват и свиват Сами по себе си и със своите Сърца; те побират Безкрайността.


12.Тогава Свабхават изпраща Фохат, за да втвърди Атомите. Всеки е част от Тъканта. Отразявайки, подобно на огледало „Само-съществуващия Властелин", всеки на свой ред става Свят.

                            
                           СТАНСА IV


1. Вслушайте се вие, Синове на Земята, във Вашите Наставници, Синовете на Огъня! Разберете, няма нито първо, нито последно, тъй като всичко е Единно Число, произлязло от Не-Числото.


2.Научете това, което ние, произлезлите от Първосъздадените Седем, родените от Предвечния Пламък, сме узнали от нашите бащи...


3.От Лъчезарността на Светлината, от Лъча на Вечната Тъмнина се устремиха в Пространството отново събудените Енергии; Единен от Яйцето, Шест и Пет. След това Три, Едно, Четири, Едно, Пет - Два пъти по Седем, Сума на Всичко. И тези са същността на Естеството, Пламъка, Началото, Строителите, Числата, Арупа, Рула и Силата или Божественият Човек е Сума на Всичко. И от Божествения Човек са произлезли Формите, Искрите, Свещените животни и Вестителите на Съкровените Бащи, заключаващи се в Пресветата Четворица.


4.Това било войнство на Гласа, на Божествената Майка на Седмината. Искрите на Седмината са подвластни и слуги на Първия, Втория, Третия, Четвъртия, Петия, Шестия и Седмия от Седмината. Те се наричат Сфери, Триъгълници, Кубове, Линии и Формовчици, тъй като така се държи вечната Нидана -Оi-Ha-Hou.


5.Оi-Ha-Hou е Тъмнината, Безкрайността или Не-Числото, Ади-Нидана, Свабхават О.


1)Ади-Санат, Число, тъй като е Едно.

2)Гласът на Словото, Свабхават, на Числото, тъй като е Едно или Девет.


3)„Квадрат без Форма".

И тези Три, затворени вътре в О са същността на съкровената Четворица; и Десет - същността на Арупа, Вселената. След това идват Синовете, Седем Воини, Един - Осмият е оставен настрана и неговото дихание е Светлодател.


6. След това Вторите Седем, които са Липики, породени от Тримата. Отхвърленият Син е Един. „Синовете на Слънцето" са безчет.


                              СТАНСА V


1.Първосъздадените Седем, изначалните Седем Дихания на Дракона на Мъдростта на свой ред пораждат със своето Свещено Кръгово-Спирално Дихание Огнен Вихър.


2.Те го правят Вестоносец на своята Воля. Джю става Фохат, стремителен Син на Божествените Синове, чиито синове - Липиките се устремяват в спирален вихър. Фохат е Кон, а Мисълта - Конник. Той пронизва подобно на мълния огнените облаци. Прави Три, Пет и Седем Придвижвания през Седем Области нагоре и Седем надолу. Той издига своя Глас и призовава безбройните Искри, събирайки ги заедно.


3.Той е техният направляващ дух и водач. Започвайки работа, той отделя Искрите на Низшето Царство, които се носят в радост и трептят в своите лъчезарни обиталища, и образува с тях Зачатъците на Колелата. Той ги поставя в Шест Посоки на Пространството и Едно по средата - Средно Колело.


4.Фохат начертава спирални линии за съединяване на Шестия със Седмия - Венеца. Войнството на Синовете на Светлината стои на всеки ъгъл; Липиките са в Средното Колело. Те казват: „Това е добре". Първият Божествен Свят е готов; Първият; Вторият. След това „Божественият Арупа" се отразява в Чайа-Лока, Първата Дреха на Анупадака.


5.Фохат прави пет Придвижвания и строи крилато колело на всеки ъгъл на квадрата за Четиримата Пресвети ....и за тяхното Войнство.


6.Липиките очертават Триъгълник, Първия Единен, Куб, Втория Единен, и Пентаграма в Яйцето. Този Пръстен, наречен „Не пре-стъпвай" за тези, които слизат и се издигат, които в течение

на Калпа се придвижват към Великия Ден „Бъди с нас"... Така били създадени Арупа и Рула: от Единната Светлина на Седем Светилника, от всеки от Седемте - седем пъти по Седем Светилника. Колелата пазят Пръстена...


                           СТАНСА VI


1.Чрез Мощта на Майката на Милосърдието и Знанието, Гуан Ин - Троичността Гуан Ши Ин, пребиваваща в Гуан Ин Тян - Фохат, Диханието на Тяхната Рожба, Синът на Синовете призовал от низшата Бездна Призрачната Форма Сян Чан и Седемте Начала(Елементите).


2.Стремителният и Лъченосен поражда Седем Лайа Центрове, които никой няма да овладее преди Великия Ден „Бъди с нас" и утвърждава Вселената на тези Вечни Основи, обгръщайки Сян Чан с Първични Зародиши.


3.Първият от Седемте е проявен, Шест са скрити; Два са проявени, Пет са скрити; Три са проявени, Четири са скрити; Четири са проявени, Три са скрити; Четири и Един Дзан са проявени, Два и Половина от Един са скрити; Шест трябва да се проявят, Един е оставен настрана. Накрая, Седем Малки въртящи се Колела: едно, раждащо друго.


4.Той ги сглобява по подобие на по-големите Колела, укрепвайки ги като несъкрушими Центрове. Как ги създава Фохат? Той събира Огнен Прах, прави Огнени Кълба, устремявайки се през тях и около тях, като им дава живот и след това ги привежда в движение; едни в една посока, други - в друга. Те са студени, той ги прави горещи. Те са сухи, той ги прави влажни. Те сияят, той ги обвява и ги охлажда. Така действа Фохат от единия Здрач до следващия в продължение на Седем Вечности.


5.Пред прага на Четвъртия на Синовете е заповядано да създадат свои Подобия. Една трета отказва. Две се подчиняват. Проклятието е произнесено: те ще бъдат родени в Четвъртата, ще страдат и ще причиняват страдания. Възникнала е Първата Война.


6.По-големите Колела се въртели отгоре надолу и отдолу нагоре ...Зародишите на Майката изпълвали всичко съществуващо. Между Съзидателите и Разрушителите възникнали Битки и Битките се водили за Пространство; Семето се раждало и отново непрекъснато се появявало.


7.Разчети, о Лану, ако искаш да узнаеш точния век на твоето Малко Колело. Неговата Спица е нашата Майка. Достигни Четвъртия Плод на Четвъртата Пътека на Знанието, което води до Нирвана, и ще узнаеш, защото ще видиш...


                             СТАНСА VII


1. Познай началото на Живота, чувстващ и извън формата.

Отначало Божественият, Единен от Майката-Дух; след това Духовен; Три от Един, Четири от Един и Пет, от които Три, Пет и Седем. Тези са същността на Троичните и Четверичните в низходящ ред; родени от Разума Синове на Първия Властелин, Блестящите Седем. И Те са Ти, Аз, Той, о Лану; те пазят тебе и твоята Майка -Бхуми.


2.Единният Лъч размножава малките Лъчи. Животът предшества Формата и Животът надживява последния Атом. Чрез безбройните Лъчи Лъчът на Живота е Единен, подобно на нишка в огърлица.


3.Когато Единният стане Двама, Троичният се проявява и Тримата са Единни; това е нашата нишка, о Лану, сърцето на Човека-Растение, наречено Саптапарна.


4.Това е Корен, който никога не умира; Триезичен Пламък от Четири Фитила... Фитилите са Искри, които извличат от Триезичния пламък, устремен от Седемте, техния Пламък - Лъчите и Искрите на Единната Луна, отразена в струящите се Вълни на Всички Реки по Земята.


5.Искрата на Фохат е най-тънка Нишка, съединена с Пламъка. Тя странства през Седемте Свята на Майа. Тя се спира в Първия, Ставайки Метал и Камък; преминава във Втория и виж - Растение;

Растението се върти на Седем Смени и става Свещено Животно. От тези свойства на съчетанията се създава Ману-Мислителят. Кой гo създава? Седемте Живота и Единният Живот. Кой го завършва? Петичният Лха. Кой усъвършенства последното Тяло? Рибата, Грехът, Сома...


6.От Първородния Нишката между Мълчаливия Свидетел и неговата Сянка става по-здрава и по-блестяща с всяка Смяна. Утринната Слънчева Светлина се е преобразила в сияние на Пладнето...


7.„Сега е твое Колело", казал Пламъкът на Искрата. „Ти си Аз, мое Подобие и моя Сянка, Аз самият се облякох в тебе и ти си моят Вахана до деня „Бъди с нас", когато ти отново ще станеш Аз и други, себе си и мене". След това Строителите, облечени в своята първа Обвивка, се спускат на блестящата Земя и господстват над хората, бидейки тях самите...

Няма коментари:

Публикуване на коментар